Софроний Врачански прави първия препис на “История славянобългарска”

България • от

На 29 януари 1765 г. Св. Софроний Врачански прави в Котел първия препис на “История славянобългарска” от Паисий Хилендарски.

Портрет на Софоний Врачански, създаден през 1812 г. , неизвестен автор. Съхранява се в Градска художествена галерия, Пловдив..

Портрет на Софоний Врачански, създаден през 1812 г. , неизвестен автор. Съхранява се в Градска художествена галерия, Пловдив.

.

Св. Софроний Врачански (11 март 1739 г. – 23 септември 1813 г.) е български духовник, народен будител, пръв последовател на Св. Паисий Хилендарски, канонизиран за светец от Българската православна църква през 1964 г. - паметта му се чества на 11 март.

Роден е в Котел, Османска империя, с името Стойко Владиславов. Учи в килийно училище, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник и работи като учител в родния си град.

В началото на 1765 г. среща Паисий Хилендарски в Котел, където отецът му показва своята “Историйца”. Поп Стойко веднага се захваща да направи неин препис, който остава в историята като “Първи Софрониев препис”, наричан и "Първи котленски препис".

През 1794 г., духовникът и книжовник Стойко Владиславов е ръкоположен за епископ на Врачанска епархия, когато приема и името Софроний.

Софроний Врачански е автор на първата печатна книга на новобългарски език „Кириакодромион, сиреч Неделник“ - сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината.

“Неделник” е отпечатан в Римник (днес град Римнику Вълча), Румъния, през 1806 г. Произвединето има важно историческо значение, не само защото поставя началото на новобългарската печатна книга, но и защото налага говоримия език като книжовен. Книгата добива популярност и под името „Софроние“.

Автор е и на сборника „Неделное евангелское толкование“ (1805), на „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и на „Възвание към българския народ“. Тези произведения превръщат Софроний Врачански в най-видния представител на българското духовно възраждане от началото на XIX век. По това време той е приеман за основен представител на българската общност от правителствата на Русия и Румъния.

"История славянобългарска"

Своята “Историйца” Отец Паисий (1722 – 1773) започва да пише в Хилендарския манастир през 1760 г., а завършва най-значимия си труд през 1762 г. в българския православен манастир „Свети Георги Зограф“ (Зографски манастир) на полуостров Атон, Гърция. Оригиналното заглавие на творбата е "Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ". Ръкописът се приема за символично начало на Българското възраждане.

Българският православен манастир "Свети Георги Зограф" се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Основан е в...

Българският православен манастир "Свети Георги Зограф" се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Основан е в края на IX или началото на X век. Традиционно е обитаван от български православни монаси. Зографският манастир е един от най-големите в Света гора.

© Източник: iStock

Днес са известни около 70 преписа на Паисиевата история.

Най-ранните са: Първи Софрониев препис (1765 г.), Самоковски препис от поп Алекси Велкович Попович, (1771 г.), Рилски препис (1772 г.), Жеравненски препис (ок. 1772 г.), Втори Софрониев препис (1781 г.), Кованлъшки препис (1783 г.), Еленски препис на Дойно Граматик (1784 г.) и др. По-късни преписи правят и Петко Славейков, Христо Драганов, Драгия Ненов и Тодор Шишков.

Зографският манастир, изобразен откъм северната и западната страна през 1744 г. Рисунка на Василий Григорович-Барски

Зографският манастир, изобразен откъм северната и западната страна през 1744 г. Рисунка на Василий Григорович-Барски


При създаването ѝ монахът използва различни източници, сред които „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Царството на славяните“ (Il Regno degli Slavi) на Мавро Орбини, посветена на историята на южнославянските народи. Паисий използва и редица български документи. По време на странстванията си за събиране на дарения (таксидиот) за Хилендарския манастир, той посещава много села и градове, и отбелязва многобройни свидетелства за историята на българите. Ползва също предания и легенди.

В послеслова на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски пише: „Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите.“

„История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски е издадена за първи път под редакцията на проф. Йордан Иванов през 1914 г., като издание на БАН.

Оригиналът на историческото произведение се съхранява в Зографския манастир.

Видеото, представящо Зографския манастир, е публикувано на 12.06.2009 г.

Как започва “История славянобългарска”


"Ползата от историята


Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях."

(Текстът е предаден на съвременен книжовен език по оригинала на "История славяновългарска" от Паисий Холендарски, Зографски ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов.)