"Посрещането на генерал Гурко в София" (1953).
© Художник: Димитър ГюдженовСофия е освободена без насилия, без опожаряване, както се е планирало, без избиване на населението. Тук бързата реакция на руските войски, които проникват светкавично в града и съпротивата на западните консули, които отказали да го напуснат, както и волята на жителите на града, водят до освобождението на бъдещата столица на България в началото на 1878 г.
Западният отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко е войсково съединение на Действащата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878), формиран на 19 октомври 1877 г. Общият му състав е 50 000 офицери и войници, и 174 оръдия.
Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко (1828 - 1901), руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал. Участва в Руско-турската война от 1877 – 1878 като командир на Предния отряд от Действащата руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав са и подразделения на Българското опълчение.
© Wikimedia CommonsОсновната му задача до пленяването на Западната османска армия в Плевен е действие срещу Орханийската армия, като не допуска нейна атака от югозапад срещу руските части при Плевен. Освобождава Враца и Оряхово.
След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г., състава на Западния отряд е усилен с 34 000 офицери и войници и 144 оръдия, достигайки вече близо 71 400 човека и 318 оръдия. Успешно преминава Стара планина през Арабаконашкия проход и навлиза в Софийското поле. Бойните действия за превземането на София са с важно стратегическо значение за по-нататъшното настъпление на руските войски в Тракия, тъй като градът е основна база за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие.
Към София се насочват генералите Гурко и Раух с двадесет хиляди души от Западния отряд, а срещу себе си имат 15- хилядна турска част с командир Осман Нури паша, заела подстъпите и укрепленията около София. Сраженията за града започват на 31 декември при близкото село Горни Богров. След като опожаряват селата Долни Богров и Ботунец, турските съединения нападат колоната на ген. Веляминов, чиито войници отразяват щурма на неприятеля и на 1 януари преминават в контраатака.
Войниците на ген. Раух преминават река Искър при моста до село Враждебна, като противниковите части, дислоцирани срещу тях, са подложени на силен артилерийски огън, последван от атаката на гвардейския Преображенски полк. Турските войници запалват моста, за да възпрепятстват преминаването на руснаците, но пожарът бързо е загасен и победният ход на генералите Гурко, Веляминов и Раух продължава. Селата Кубратово, Биримирци и Орландовци са превзети от руснаците на 3 януари и по този начин пътят на турците за отстъпление на югоизток към Пловдив е отрязан. Осман Нури Паша разпорежда незабавно отстъпление на запад към Перник, за да избегне опасността войските му да бъдат обкръжени, изоставяйки близо 6000 болни и ранени войници в София.
Турският командир издава заповед градът да бъде запален, а складовете с боеприпаси взривени, като предупреждава само консулите на европейските държави в София за своето решение. Благодарение на бързата намеса на консулите на Италия и Франция Виторио Позитано и Леандър Леге, София е спасена от опожаряване. Италианският дипломат организира доброволчески отряди за борба с мародерите, след като османските части напускат града.
Ген. Гурко е посрещнат триумфално от радостните граждани, а в църквата „Света Неделя” е отслужен тържествен благодарствен молебен за освобождението на София в присъствието на генералите Гурко и Раух.
В Тракия, Западният отряд разгромява новата османска войскова формация с командир Сюлейман паша. Настъпва по долината на река Марица. Превзема Пазарджик, Пловдив и развива настъплението в направлението Пловдив - Одрин.
В края на войната частите на Западния отряд са до бреговете на Бяло море и при подстъпите на Цариград. Бойните му действия имат стратегическо значение за победата във войната.
15 месеца след освобождението на София Великото народно събрание избира града за новата столица на възродена България.
Столичната община кани жителите и гостите на София на възстановка на историческите събития на 6 януари
По повод годишнината от освобождението Столичната община кани жителите и гостите на София на възстановка на историческите събития на 6 януари от 13 часа в Северния парк, съобщава БТА. Историческата възстановка е с вход свободен.
Организатори на събитието са район "Надежда", сдружение "Национален съюз "Единение" и сдружение "Обединени Балкани".
В историческите сцени ще се включат близо 60 участници от Национален съюз "Единение", които ще потопят публиката в славните моменти от миналото под звуците на патриотична музика от времето на Възраждането.
"Корените на един народ можем да открием в неговата история. Нашето минало е пълно с героични победи, значими дати и велики личности. Мисията ни е да ги предадем на децата на България, за да помнят и съхранят родната история и традиции", казва инж. Димитър Димов, кмет на район "Надежда".
Вижте повече
София – древният град, който расте, но не старее
На 17 септември – денят, в който почитаме паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов – столицата на България, град София, отбелязва своя празник.