Проблемът е, че условията невинаги са нормални.
Патогените също като хищниците имат предпочитания към определени видове, които са любимата им цел. И също както лъвът може от време на време да се отклони от обичайното си поведение (и да убие крава вместо антилопа гну или човек вместо зебра), така и патогенът може да се обърне към нова цел. Случват се инциденти. Стават отклонения. Обстоятелствата се менят, пораждайки нови възможности и нужди. Когато един патоген прескочи от животно на човек и успее да причини неприятности, резултатът е известен като зооноза.
Думата зооноза е непозната за повечето хора. Но тя ни помага да си изясним биологичната реалност зад стряскащите заглавия за птичия грип, ТОРС и други ужасяващи нови болести, както и за заплахата от надвиснала пандемия. Тя казва и нещо много важно за произхода на СПИН. Зооноза е термин от бъдещето, предопределен за честа употреба през XXI в.
Еболата е зооноза. Както и бубонната чума. Както също жълтата треска, маймунската шарка, говеждата туберкулоза, лаймската болест, треската Западен Нил, хеморагичната треска Марбург и много от грипните щамове. И още бесът, хантавирусният белодробен синдром и странното ново бедствие, наречено нипа, което убива свине и свинари в Малайзия. Всяка от тях е резултат от действието на патоген, който е успял да преодолее границата между животните и човешките същества. Тази форма на междувидов скок е доста обичайна - около 60% от всички познати човешки инфекциозни болести се споделят между животните и хората. Някои от тях (най-открояващата се е бесът) са широко разпространени и все още силно смъртоносни въпреки вековните усилия да се справим с последиците им, съгласуваните международни опити да ги унищожим или контролираме и ясната представа на медиците за начина им на действие. Други болести обаче са нови и необяснимо спорадични, като вземат няколко жертви (като хендра) или няколкостотин ту тук, ту там, а после изчезват с години.
Вижте повече