Случаите на маймунска шарка се увеличават - ето какво знаем досега

Наука • •

Разпространението на маймунска шарка предизвиква загрижеността на службите за обществено здравеопазване. Но вирусът може да бъде овладян с ваксини, които вече са налични в някои страни.

Това изображение под електронен микроскоп изобразява частици от вируса на болеста маймунска шарка, събрани от проба от човешка кожа по време на епидем...

Това изображение под електронен микроскоп изобразява частици от вируса на болеста маймунска шарка, събрани от проба от човешка кожа по време на епидемията от 2003 г. Отляво са зрели вирусни частици (с овална форма), вдясно са незрели (сферични).

© Синтия С. Голдсмит / Научен източник

Експертите във Великобритания потвърждават първия случай на маймунска шарка на 7 май тази година.

Инфекциите с човешка маймунска шарка са редки, особено извън Централна и Западна Африка, където вирусът е ендемичен при животните и циркулира предимно в силно залесени райони. От 2018 г. насам едва осем случая са потвърдени в неендемични страни, включително Израел, Сингапур, Великобритания и САЩ, като общото между всички тях, е, че инфектираните пациенти са пътували в Африка, включително пациентът, за който се съобщава на 7 май, посетил Нигерия.

Все пак, в някои страни са регистрирани случаи, без заболелите да са пътували до Африка, което “е особено тревожно”, казва епидемиологът Андреа Макколъм от Центърът за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC).

Между 13 и 24 май най-малко 16 страни в Европа и Северна Америка, както и Австралия и Израел, съобщават за повече от 250 потвърдени и предполагаеми случая на маймунска шарка. Изглежда, че тези инфекции са причинени от западноафриканския щам на вируса.

Той предизвиква грипоподобни симптоми, последвани от обрив по лицето, който може да се разпространи в други части на тялото. Този обрив се променя от червени петна в пълни с гной мехури, които в крайна сметка образуват струпеи и падат. Обикновено симптомите изчезват сами в рамките на няколко седмици, но в около 3 % от случаите имат фатален изход.

Новият щам на маймунската шарка в басейна на Конго обаче, причинява по-тежко протичане на заболяването, убивайки близо 10 % от заразените. Вирусът на едра шарка, изкоренен през 1979 г., е близък роднина на маймунската шарка, но много по-смъртоносен, убивайки 30 % от заразените.

„Тя [маймунската шарка] е много различна от COVID“, казва Мария ван Керкхове, епидемиолог по инфекциозни болести в СЗО. „Предаването наистина се случва от близък физически контакт - кожа с кожа." Маймунската шарка, за разлика от COVID-19, която циркулира чрез малки въздушни капчици, не се разпространява толкова лесно.

„Това е овладяема ситуация“, каза ван Керхове. Има потенциални антивирусни средства за заразените и ваксини за най-застрашените хора - тези, които влизат в близък контакт със заразени лица. „Тази [ваксинация] не е нещо, от което всеки се нуждае“, казва тя.

За щастие, досега никой не е загинал в тази продължаваща епидемия от маймунска шарка в няколко държави, но къде е започнала и какво причинява разпространението ѝ остава неизвестно.

В момента има много въпроси без отговор, казва Макколъм.

Но ето какво се знае.

Случаите до момента

След идентифицирането на пациента на 7 май броят на случаите на маймунска шарка в неендемични страни се е увеличил.

Службите за обществено здравеопазване проследяват контакти и търсят връзки между случаите. Това може помогне да бъдат открити недиагностицирани случаи, които потенциално биха могли да бъдат асимптоматични или да протичат с леки симптоми.

Голяма част от потвърдените към момента случаи са от Европа, по-специално Великобритания, Испания и Португалия. Повечето от тези инфекции са сред мъже, много от които се самоопределят като мъже, които са правили секс с мъже. В интервю на 23 май за The Associated Press, ключов съветник на СЗО казва, че водещата теория, обясняваща продължаващата епидемия, е сексуалната активност сред мъжете на две скорошни рейв партита в Испания и Белгия.

Как се предава болестта

Въпреки че маймунската шарка може да се разпространява чрез сексуален контакт, това не е полово предавана инфекция, каза Анди Сийл, съветник по програмата на СЗО за ХИВ, хепатит и полово предавани инфекции. Обикновено при полово предаваните инфекции вирусът се пренася чрез сперма или вагинални течности, но в момента няма доказателства, които да предполагат това относно маймунската шарка.

Заболяването не се ограничава само до мъже, които правят секс с мъже. „Всеки може да се зарази с маймунска шарка при близък контакт“, казва Сийл.

Вирусът се разпространява чрез телесните течности на заразеното лице – слюнка или гной, в които може да се съдържа. Спално бельо (чаршафи, завивки) или дрехи, замърсени с такава наситена с вируси течности, също могат да бъдат потенциален източник на инфекция.

Има ли ваксини и лечения за маймунска шарка

Не всички пациенти с маймунска шарка са хоспитализирани. Много от тях се подобряват сами, без лечение, докато се изолират у дома за три седмици. Някои страни, включително Великобритания, съветват тези, които са имали близък контакт със заразеното лице, да се поставят под карантина за 21 дни. В САЩ президентът Байдън казва, че карантина не е необходима, тъй като има ваксини за тези, които са изложени на вируса.

През 2019 г. Агенцията по храните и лекарствата на САЩ одобри ваксината срещу маймунска шарка на Bavarian Nordic, наречена Jynneos, която може да предотврати болестта или да смекчи протичането ѝ. Приложима е и друга ваксина, наречена ACAM2000, одобрена за едра шарка. САЩ и Великобритания предлагат ваксината Jynneos на здравни работници, които лекуват или може да са имали контакт със заразени пациенти. CDC предлага ваксината да се приложи на две дози в рамките на четири дни след излагане на вируса.

Засега няма одобрени лекарства за лечение на маймунска шарка.

По какво се различава маймунската шарка от SARS-CoV-2

За разлика от SARS-CoV-2, РНК вируса, който причинява COVID-19, вирусът на маймунската шарка е ДНК вирус. Неговият геном е кодиран с около 200 000 генетични единици, докато геномът на SARS-CoV-2 - с приблизително 30 000 единици. Такива ДНК вируси не са склонни да мутират и е малко вероятно да генерират варианти, казва Розамунд Луис, ръководител на секретариата на СЗО за едра шарка.

Също така двата вируса се предават по различен начин. SARS-CoV-2 се разпространява бързо по въздушно-капков път, когато заразени хора говорят, кихат или кашлят. Маймунската шарка не се разпространява толкова лесно по въздуха и често изисква близък физически контакт със заразен човек, с неговите заразени дрехи или спално бельо.

Кратка история на маймунската шарка

Вирусът е открит за първи път през 1958 г. в Дания, когато изследователи забелязват образувания по кожата на маймуни от вида явански макак (Macaca fascicularis), подобни на шарка, внесени от Сингапур и настанени в съоръжение за изследване на животни – откъдето идва и името на вируса “маймунска шарка” (monkeypox). През следващото десетилетие се съобщава за повече огнища в САЩ при маймуни в плен, внесени от Азия.

Първата човешка инфекция с маймунска шарка е документирана през 1970 г. в Екваториалната провинция на Конго при деветмесечно бебе, за което първоначално се смята, че има едра шарка. До 1985 г. СЗО регистрира 310 случая на маймунска шарка в селските райони на Западна и Централна Африка, предимно в Конго.

Това предизвика търсене на основния източник на вируса на маймунската шарка. Проучване от 1985 г. на 383 диви животни, включително маймуни, гризачи и прилепи в Северно Конго, разкрива специфични за маймунската шарка антитела в кръвните проби на две африкански раирани катерици (Funisciurus anerythrus). Една от катериците има кожни образувания, които позволяват на изследователите успешно да изолират вируса на маймунска шарка, идентичен с този, наблюдаван при хората.

През март 2012 г. друг екип от изследователи изолират вируса от вид маймуна, наречен санжейски мангабей (Cercocebus sanjei), в Националния парк “Тай” на Кот д'Ивоар, а през 2020 г. и от шимпанзета. Друго скорошно проучване, което все още не е рецензирано, открива доказателства за наличие на вируса при някои видове гризачи, живеещи в басейна на Конго.

Въпреки предположението, че гризачите са основният източник на маймунската шарка, няма преки доказателства за това, казва Йоахим Мариен от Белгийския университет в Антверпен.

И все пак, огнището на маймунска шарка през 2003 г. в САЩ – първото извън Африка, дава представа за това как става предаването на вируса от животно на човек. Най-малко 37 души от шест щата: Илинойс, Индиана, Канзас, Мисури, Охайо и Уисконсин се разболяват след галене на заразени прерийни кучета (Cynomys socialis). Вероятно тези гризачи са се заразили с маймунска шарка, докато са били настанени до африкански гигантски плъхове (Cricetomys gambianus), внесени от Гана в Илинойс.

Защо случаите на маймунска шарка се увеличават

В части от Централна и Западна Африка, където вирусът е ендемичен, случаите на маймунска шарка при хора се увеличават от 70-те години на XX век. Проучване от 2022 г. изчислява най-малко 10-кратно увеличение на вероятни и възможни случаи през последните пет десетилетия в световен мащаб. Това увеличение е най-значително в Конго, където са регистрирани над 28 000 случая между 2000 и 2019 г., и в Нигерия, където болестта се появява отново през 2017 г. след 40-годишна пауза.

Една от основните причина за ескалацията на случаите на маймунска шарка е елиминирането на едрата шарка. През 1980 г. СЗО обявява едра шарка за изкоренена и ваксинацията срещу нея е прекратена. Но изследователите посочват, че ваксината срещу едра шарка, която може да има странични ефекти, осигурява 85 % защита срещу маймунска шарка. Проучване от 2010 г. от Централно Конго установява, че при ваксинираните хора вероятността да се заразят с маймунска шарка е почти пет пъти по-ниска, отколкото при неваксинираните.

Продължаващото значително обезлесяване също може да изложи повече хора на вируса. Замяната на горите със земеделски терени, вероятно ще скъси дистанцията между хората и диви животни, увеличавайки възможностите за вируса да се прехвърля между видовете, каквито са предположенията и за ебола.

„Знаехме, че маймунската шарка е болест, която трябва да наблюдаваме внимателно, поради нейния епидемичен потенциал“, казва Лорънс Лизенборгс, специалист по инфекциозни болести в Институт по тропическа медицина в Антверпен, Белгия. „Но това, което се случва сега, е доста странно."

Още нерешени въпроси

Все още не е ясно дали вирусът е еволюирал, за да се разпространява по-лесно между хората. За ДНК вируса на шарката, това обикновено означава или загуба, или придобиване на гени, които го правят по-преносим, казва Густаво Паласиос, вирусолог в Медицинското училище “Икан” в Маунт Синай, Ню Йорк.

За да идентифицират фините промени в генетичния код на маймунската шарка, изследователите трябва да изучат ДНК последователността на вируса от повече пациенти и да сравнят частите в генома, които може да са различни при предишни огнища. Въпросът е дали тези вариации, ако бъдат открити, обясняват как става заразяването при хората.

Въпреки че маймунската шарка не е толкова заразна като COVID-19, „никога не е добре, когато животински вирус започне на циркулира все повече и повече сред хората“, казва Филип Селхорст, вирусолог от Института по тропическа медицина в Белгия.