Съкровището на преславската царица

С повече от 170 златни и позлатени украшения, включително златна диадема, огърлици, медальони, обеци, пръстени, плочки от 14 и 22-каратово злато, златни и позлатени апликации и копчета за одежди, монети и сребърни предмети, Преславското съкровище е едно от най-големите средновековни съкровища, откривани по нашите земи.

При изработката на предметите, от които е съставено, са използвани различни техники, включващи вграждане на перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни, гранулация и ювелирна техника на клетъчен емайл, която не е известно да е прилагана в България, но е била широко използвана в Константинопол. Това дава основание на историците да предполагат, че част от накитите са изработени именно там.

Едно от бижутата е изящната двустранна златна огърлица с тегло 227 грама. Тя се състои от седем нанизани двулицеви плочки и медальони, украсени с различни изображения - растителни орнаменти, силно стилизирани птици, палмети. На централната плочка е изобразена Богородица Оранта (Молещата се Богородица). Изглежда огърлицата е била изработена за знатна дама с фина шия - вероятно младата византийска принцеса Мария Лакапина (внучка на император Роман I Лакапин), която на 8 октомври 927 г. се венчава за цар Петър I и става българска царица. По-късно тя приема името Ирина, което на гръцки език означава "мир". Съкровището може да е било част от нейната зестра или сватбен подарък, предполагат историците.

Най-значимата находка е диадемата с пет плочки, като се предполага, че те са били общо девет. Този предмет също говори за високия ранг на своята притежателка, тъй като през Средновековието диадемите са владетелски инсигнии, тоест владетелски символ. Отново всяка от плочките представя различно изображение, но този път митични същества (грифони, сенмурви). Петата плочка, за която се предполага, че е била централна, изобразява популярната през епохата сцена “Полетът на Александър Велики”, като тук най-могъщият завоевател в античния свят е представен в колесница, теглена от грифон.

Първият изследовател, който проучва Преславското съкровище, е проф. Тотю Тотев (1930 – 2015), който повече от 30 години работи в Археологическия институт в Шумен, филиал на Българска академия на науките, а през 2001 г. е удостоен с орден Стара планина I степен. Предметите от Преславското съкровище са изследвани и в Римско-германския централен музей в град Майнц, Германия, по българо-немски проект на Фондация "Герда Хенкел" през 2017 г.

Но откривател на съкровището е Марийка Вичева Чочева, която тогава е на 83 г. През пролетта на 1978 г. тя и нейните съкооператорки засаждат лозички в местността Кастана, на 3,5 км северозападно от втората българска столица Преслав. Докато Марийка забива пръчка, за да направи белег за лозичка, попада на златната огърлица. Когато казва какво е открила на останалите жени, всяка се втурва да рови наоколо и всяка изважда по нещо. Работничките съобщават на началника на бригадата, но той не им обръща внимание. Марийка събира каквото може в кърпата си и вечерта показва съкровището на дъщеря си Вичка, която ѝ казва, че “това е работа за музея”. На следващия ден работничките предават всичко на началника на бригадата, а той отнася предметите в Градския съвет. На полето пристигат археолози и претърсват района старателно. Накитите били пръснати на площ от половин декар.

Разкоките показват, че съкровището всъщност е изровено през есента на предходната година, когато теренът е разоран от багер на дълбочина 70 см. Тогава е разрушена малка, полувкопана къща землянка, в чиято пещ е било скрито. Така накитите се разпилели и са презимували в почвата близо до повърхността. През Средновековието тук е съществувало селище, вероятно предградие на българската столица, което е било опожарено и изоставено при нахлуването на киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г. За това говорят 15-те сребърни монети, част от Преславското съкровище, за които е установено, че са отсечени в средата на X век.

Днес Преславското златно съкровище се съхранява в Археологическия музей на град Велики Преслав.