„Старата софийска баня е сравнявана с Пантеона в Древния Рим. Според турския пътешественик Евлия Челеби тя събира до 1000 къпещи се. Всички чучури в нея изобразяват жаби, с изключение на този, от който тече водата в басейна, който е с глава на лъв. Мъжки и младежки компании прекарват – традиционно за мохамеданите – в банята цели нощи в песни и гуляи на осветление със свещи“, пише Петър Величков в книгата си „Софийските потайности“.
През 1906 г. на мястото на някога съществувалата турска баня на площад „Бански“ в центъра на София започва изграждането на нова модерна банска постройка. Сградата е завършена през 1912 г. и е отворена за посещение на 13.05.1913 г.
Автори на проекта са австрийският архитект Ф. Грюнангер и българският архитект Петко Момчилов.
Банята е била обзаведена с най-съвременни и висококачествени съоръжения и апаратури за времето си, а през 1914 г. в северното крило е открит физико-лечебен институт с пет водолечебни отделения.
По време на бомбардировките над София през 1944 г. южното крило на сградата е напълно унищожено и е бил засегнат дебитът на минералния извор.
По-късно банята е напълно възстановена и функционира до 1986 г., когато е затворена заради лошото й състояние.
Съгласно решение на Столичния общински съвет от 1998 г. Централната общинска минерална баня се преустройва за музей на София, който отваря врати на 17 септември 2015 г.
„Мястото на софийския минерален извор хилядолетия наред е притегателно за хора от всякакви народности. Около него тупти сърцето на политически и търговски живот на империи, царства, републики…“ пише още Петър Величков.