Скъпоценни перли насред Адриатика – остров Брач и град Сплит в Хърватия

Щастлива случайност ме отведе на вълнуващо пътуване до Хърватия, което започна точно на рождения ми ден през изминалата година. Дестинацията бе един красив остров в Хърватия, а поводът – командировка с цел служебно обучение на съпруга ми. Пътувахме с негов колега, също капитан далечно плаване, и съпругата му, които случайно или по-скоро не (защото не вярвам в съществуването на случайности) се явяват наши близки приятели и съседи по къща във вилна зона край Варна. Летяхме за София на 13 април 2024, което, както споменах, бе специален ден за мен, защото навършвах скромните 43 години. След като си спретнахме мило тържество в софийско заведение с приятели от далечните ми студентски години и пренощувахме в хотел близо до летището, на следващия ден след два полета и 50-минутно пътуване с ферибот от град Сплит стигнахме до нашия остров – Брач.

Брач е третият по големина хърватски остров в Адриатическо море и е част от Южните Далматински острови. Преди него по площ се нареждат островите Крък и Црес. На остров Брач се намира най-високият връх на Далматинските острови – Видова гора (780 м). Най-населеният град на острова с 4 325 жители е Супетар (данните са от 2021 г.). Именно Супетар бе градчето, което се превърна в наш дом за следващите седем дни. Както подсказва името, патрон на града е Свети Петър и на пристанището в Супетар може да се види много интересен мраморен монумент с името на града, голям метален ключ и следният надпис „Оkreni kliuc Svetog Petra i ukazat ce ti se lokacija raja“, което в превод от хърватски означава “Завъртете ключа на Свети Петър и ще ви бъде показано местоположението на Рая“. Когато завъртим ключа, буквата U от името SUPETAR се преобразява в буквата V и така се изписва на латиница SVPETAR (Sv. Petar).

В сърцето на Супетар се намира красива църква от XVI век, „Благовещение на Света Богородица“. През XVIII век църквата изгаря при пожар и е изградена наново през 1733 г. в бароков стил. Редом с нея се издига 35-метрова кула с камбанария. Силно ме впечатли изящната статуя на Пресвета Богородица с Младенеца в самата църква. На входа на църковния двор е издигната статуя на Света Тереза от Калкута (Майка Тереза), която също като Свети Петър е дълбоко почитана в Супетар. Статуята на Майка Тереза е била официално представена пред общността през 2002 г. от американския актьор Мартин Шийн, който снима филм в Брач по това време.

„Много се гордея с това, че днес представлявам страната си в откриването на този паметник на една от най-заслужилите жени на всички времена. Дори този дъжд не ще помрачи духа ни и не ще може да намали величието на този момент", са думите на Мартин Шийн, докато получава поздравителни ръкостискания от жителите на остров Брач.

Цяла седмица адриатическият остров изпълваше душите ни и впечатляваше сетивата ни с красивите гледки, които ни предлага: на тихите си, безлюдни по това време плажове с палми, скалистите брегове с иглолистни дървета, кристалните си тюркоазени води, скалистите върхове на отсрещните брегове и живописни залези.

Плажовете са основно каменисти и по-рядко песъчливи, поне в тази част от острова, но въпреки това в един от дните времето позволи дори да направя малко плаж, като почета книга на един от техните метални шезлонги, повече наподобяващ метално двуместно легло. От време на време влизах до колене в морето и се обливах със студените априлски води на Адриатическо море.

Четивото ми бе книгата, която приятелите ни ми подариха за рождения ден, на тема пътешествия на едно семейство в Италия и бих казала, че беше доста тематично, тъй като хърватските градски пейзажи са силно повлияни от италианската култура. Всъщност град Сплит, за който ще разкажа малко по-късно, е един от градовете в Европа с най-добре запазена архитектура от римско време.

Интересно ни беше да се разходим и по-навътре из острова и да разгледаме къщите на местните жители, дворовете им с розови храсти и портокалови дръвчета, а също и доста често по някоя стара рибарска лодка в тях. Не пропуснахме да се разходим из маслиновите пътеки на съседното градче Мирка (живописен петкилометров път, ограден с маслинови горички).

Смята се, че културата на производството на маслино в Брач е донесена на острова от гърците през Античността. Днес на острова растат около един милион маслинови дръвчета и островът се счита за най-мащабния район за добив на маслини на територията на Хърватия. Брачкият зехтин е изключително висококачествен с характерен плодов аромат, умерена горчивина, специфичен маслиненозелен цвят и представлява ценен сувенир от красивия остров.

Най-голяма гордост на жителите на Брач обаче е не техният зехтин, а белият варовиков камък, прославил ги по целия свят, т.н. “брачки камень” (brački kamen).

Брачкият камък е безценно съкровище за местните, които от векове го добиват и създават от него както произведения на изкуството, така и сгради, дворци, гранични стени и др. Целият център на град Супетар е изпъстрен със сергии, на които се продават сувенири от брачкия камък – символ на остров Брач от древни времена. Когото и да попитате от местните, ще ви разкаже, че от този камък са направени множество известни монументи по целия свят, като например Белият дом във Вашингтон, сградата на австрийския парламент и Новият дворец (Хофбург) във Виена, сградата на унгарския парламент, Губернаторският дворец в Триест и много други. Добива се от скалите на острова, където има няколко големи кариери, както и каменоделно училище, популярно в световен мащаб. Естествено много от архитектурните паметници в района са направени от него: Диоклециановият дворец в град Сплит например, за който ще стане дума след малко.

Като говоря за красотите на Брач, не мога да не спомена и нашите пернати приятели – няколко големи пъстри пауна, които се разхождаха свободно в двора на хотела ни и всяка сутрин ни събуждаха с гръмогласните си викове. Както се вижда от снимките, един от тях освен с грациозна опашка е надарен от природата и с любов към произведенията на изкуството.

Адриатическият крайбрежен град Сплит е втори по големина град в Хърватия след столицата Загреб, най-голям град в Далмация и най-голям град на хърватското крайбрежие.

Градът е основан като гръцка колония през II или III век пр. Хр. В Сплит се намира въпросният дворец на император Диоклециан, един от най-добре запазените дворци от времето на Римската империя.

От 1979 г. заедно с историческия център на Сплит, дворецът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Всъщност строежът на двореца е завършен през 305 г., когато римският император Диоклециан се отказва от властта, оттегля се от политиката в своя дворец в Сплит и се отдава на любимото си градинарство. След смъртта на Диоклециан дворецът продължава да изпълнява функциите на официална резиденция на местната имперска администрация.

Както стана въпрос по-рано, важна роля в изграждането на двореца е заемал варовиковият камък от остров Брач. Също е доставян и мрамор от Мармара, гранитни колони в сиво, черно и розово, както и най-впечатляващото за мен – дванадесет статуи на сфинксове, докарани от Египет.

Дворецът е имал четири порти, съответно златна, сребърна, бронзова и желязна. Вътрешният двор (перистилът), който в оригиналния си вид е бил украсен с величествена колонада, в по-късни времена е бил превърнат в градски площад. Дворецът е разполагал също със зала за приеми, мавзолей за императора и членовете на императорското семейство, храмове, посветени на Юпитер, Кибела и Венера, от които са оцелели единствено мавзолеят, (превърнат в католическа църква) и храмът на Юпитер. В центъра на мавзолея били положени саркофазите с тленните останки на Диоклециан и неговите близки, но те са унищожени през VII век като отмъщение за гоненията на християните по време на неговото управление. Катедралата носи името на един от мъчениците, загинали по това време, Свети Домниус, и именно неговите останки сега почиват в храма.

Друг важен символ на града е 8,5-метровата статуя на Гъргур Нински, хърватски епископ, участвал в борбата против латинизацията на църковното богослужение през X век. Статуята е създадена от известния хърватски скулптор Иван Мещровиц през 1929 г. Първоначално статуята е поставена във вътрешния двор на Двореца на Диоклециан, но след това е преместена в парка на север от него. Поклонниците на епископа, радетел за националното самосъзнание в Хърватия, докосват големия пръст на крака на статуята, поради което именно там бронзът е излъскан и блести почти като златен.

Намерихме време да посетим и Музея на изящните изкуства, основан през 1931 г. и помещаващ над 5 200 произведения на изкуството от XIV век до наши дни. Освен някои от картините, доста ми харесаха и съвременните арт инсталации, изложени в музея.

Разбира се, освен Диоклециановия дворец, в Сплит има още много какво да се види. Особено впечатляват малките тесни улички със старинните сгради, красивите широки площади, уютните улични кафета и закътани ресторантчета, младежкият дух на баровете и нощните заведения покрай пристанището.

Последната нощ преди пътуването ни обратно към родината, останахме в Jupiter Luxury Hotel, построен в близост до храма на Юпитер, в самото сърце на Диоклециановия дворец. Освен невероятното местоположение, самият хотел впечатлява и с интересния си еклектичен интериор, комбиниращ детайли от различни епохи.

Надявам се да сте усетили от разказа ми, че Хърватия действително е една прекрасна дестинация за отдих насред красива живописна природа и в същото време позволяваща потапяне в богатото културно и историческо наследство на тази страна. Благодаря на съдбата за този прекрасен подарък за рождения ми ден и мога само да се надявам на нови бъдещи срещи с тази богата по дух и дадености страна.