Чудесата на България: Скален манастир “Свети Никола" (Глигора) при с. Карлуково

Смята се, че манастирът “Свети Никола" (Глигора) възниква към средата на XIII век. Една от местните легенда разказва за монах отшелник, който обитавал малката пещера зад църквата. Приживе той се прославил с добрите си дела, а след смъртта му хората издигнали храм на същото място. Според друга легенда манастирът е построен от болярина Доброслав, в знак на благодарност за изцеляването на децата му.

Фрагментарно са запазени два слоя стенописи, датирани според стиловите и иконографските данни от ХІV и ХVІІ век. На една от стените били изобразени ктиторите, заедно с първия игумен – Данаил. Предполага се, че при едно от татарските нападения манастирът е опожарен, но по-късно е възстановен и изписан наново. Днес оригиналните стенописи се съхраняват в НИМ - София и РИМ – Ловеч, а стените са покрити с нови стенописи, представящи сцени от житието на Свети Никола.

Недалеч от манастира са открити надписи, свидетелстващи за преминаването оттук на кръстоносците на Владислав III Варненчик и Янош Хунияди в похода им за освобождението на българските земи от османските нашественици през 1444 г.

До манастира се стига по пътя за болницата в Карлуково. Точно преди болницата се завива на дясно по чакълест път. След 2 км се стига до големи дървени порти, откъдето остават 1,5 км (пеш) до каменна чешма (вярва се, че водата ѝ е лековита).

Достигането до манастира от тази точка включва изчакване на 149 предизвикателни заради голямата височина и отвеса стъпала с парапети, изградени от доброволци. Благодарение на техния труд днес светата обител е достъпна за поклонници и туристи.

Стълбището завършва точно пред манастирската църква “Свети Никола”, разположена високо в скалите.

Преодолели изкачването, посетителите стъпват на уютна площадка пред скалния храм. Изображение в златно на Свети Никола над портичката на църквата ги подканя да прекрачат прага.

Веднъж направили това, пред погледа им се разкриват прясно изрисуваните стенописи и запалени свещички пред импровизиран олтар. Зад него има естествена ниша с дълбочина 2 м, някога използвана като крипта, в която монасите полагали останките на починалите братя. В скалните цепнатини около оставените от поклонници икони са подпъхнати сгънати листчета, изписани с молитви.

Манастирският комплекс е изграден от ломени камъни в естествена пещера на две нива над левия бряг на Искър, в местността Долни Глигор, откъдето идва и името на светата обител. Вдясно от еднокорабната църква са стопанската и жилищната част, състоящи се от много тесни помещения в синхрон с разбиранията на монасите за скромен и лишен от удобства живот.

Дали чудото на манастира “Свети Никола" (Глигора) е в непристъпната някога скала, която българите превърнали в манастир, откъдето монасите отправяли молитви към Бога? Или може би е в това, че едно така необикновено, вековно и свято място и днес, с неотслабваща сила, продължава да обединява и привлича тези, които са водени от вярата и добротата.