Сирни заговезни и прекрасната символика в българските обичаи

България • от

Сирни заговезни е празник с променлива дата, който всяка година се празнува 7 седмици преди Великден - винаги в неделя.

Млад мъж скача над традиционния огън по време на честването на Сирни заговезни. Снимка от 13 март 2016 г., България.

Млад мъж скача над традиционния огън по време на честването на Сирни заговезни. Снимка от 13 март 2016 г., България.

© Източник: iStock

Обредността на този ден е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за последно облажаване. На този ден за последно може да се консумират млечни храни. Сватбите след Сирни заговезни също са забранени - до Великден.

А първата седмица от постите (седмицата след Месни заговезни - 27 февруари 2022 г.) българите наричат Сирна неделя, Сирница, Сирни Поклади или Прошки. Според народа ни Сирни заговезни (6 март 2022 г.) е последният голям празник на зимата.

Прошки

По традиция на този ден близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с миряните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви."

Още сутринта на Сирни заговезни младите тръгват на гости у кумовете и своите по-възрастни родствени - родители, братя, сестри и побратими. Целуват им ръка и искат от тях прошка. “Прощавай!” казват младите. “Господ да прощава, простен да си!”, благославят възрастните. Така, когато седнат на трапезата да заговяват, те ще са се помирили и опростили със своите близки.

Трапезата на Сирни заговезни

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Извършва се обичаят хамкане. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Пречистващата сила на огъня

В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. В православието Светото причастие се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух и изразява неговата укрепваща и пречистваща роля, особено по отношение на човешкото съзнание.

Съществен момент в сирнишката обредност е паленето и прескачането на големи огньове от страна на ергените и поотрасналите момчета. През цялата Сирна седмица те събират клони и шума, които носят по високите места извън селището. Като ги подреждат около висок кол, младежите се съревновават по махали да направят по-големи купни. Вечерта запалват купните, които в различните български краища се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки. Палят се и факли от слама.

Предварително момците саморъчно са си направили стрели от лесково и дряново дърво, наричани чавги, перници, барутници, които изтрелват с помощта на разцепено на две лесково дърво (машалган) към дома на обичаната мома. Това действие е придружено от наричания и пожелания, които понякога имат сексуален подтекст. До сутринта момците прескачат огъня и играят около него. Често жените вземат главни от сирнишкия огън, които отнасят вкъщи, за да няма въшки и бълхи.

Докато вечерните сирнишки огньове горят по височините и осветяват с пламъците си селото, всички излизат на мегдана да изиграят последното смесено хоро. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високи посевите. По време на Великите пости - до Великден, не се играят други хора. (Български народен календар, Р. Попов)

Пробуждането на природата

През цялата Сирна седмица в Югоизточна България младите изпълняват пролетен обичай, известен като Гора или Зора. Рано сутринта моми и ергени, придружени често от възрастни, отиват на поляна или кръстопът. Обърнати на изток към изгряващото слънце те пеят специални обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата от зимен сън, разлистването на гората и началото на новата стопанска година. (Р. Попов)

Сливов цвят.

Сливов цвят.

© Източник: iStock

Тръгват кукерските дружини

В седмицата преди Сирни заговезни в някои български селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете и благославят за здраве и плодородие. Групата има водач, наричан хаджия, кукерска булка, баба - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.