Сирак Скитник: Не убивайте миналото, преодолейте го!

“Съвременният човек чувства смътно властта на миналото, своето робство, безсилието да бъде сам, единствен творец на днешния ден и идва до безумието: убийте миналото! - наместо да го преодолее.”

“Тайната на примитива", 1923 г.

Големият български творец е роден на 22 октомври 1883 г. в Сливен в скромното семейство на текстилен работник. Ученик е в родния си град, а през 1898 г. постъпва в Софийската семинария. През следващите четири години създава връзката си с литературния елит на столицата. Следват първите му изяви като поет. В този период се ражда и неговият псевдоним: "Един летен ден в Троянския манастир седнах под вековен дъб да си почина. Зарових пясъка пред себе си с пръчката, която държах. Беше ми тъжно и чувствах самотата и безизходицата на моята младост. Кой знае защо, написах за себе си думата "Сирак" и спонтанно добавих към нея "Скитник". Тъй се роди моят псевдоним."

След като завършва Семинарията (1903 г.) учителства няколко години в Никопол, в Сливен и др. С парите, които спестява, заминава за Петербург през 1908 г., където учи живопис в частното училище на руския художник и сценограф Леон Бакст. Престоят му тук оформя до голяма степен неговия мироглед и творческа посока.

Става член на групата „Мир искусства“, която в края на XIX век и началото на XX век е център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство; изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до българското сп. „Демократически преглед“.

През 1912 г. се завръща в България и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война; награден е с Орден за храброст.

През 1913 – 1917 г. е учител в Асеновград.

През 1919 г. Сирак Скитник, Николай Райнов и Иван Милев създават движението "Родно изкуство" (движението е следствие на стремежа на българските художници да търсят родното и българското в изобразителното изкуство; други негови представители са Иван Мърквичка, Елена Карамихайлова, Бенчо Обрешков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Ярослав Вешин).

От 1922 г. е съредактор на сп. „Златорог“, по покана на основателя му Владимир Василев (месечното литературно-художествено списание “Златорог” допринася за издигане и развитие на българската литература и изкуство през втората четвърт на XX век; излиза в София в периода 1920 – 1943 г.).

През 1923 – 1924 г. е драматург и артистичен секретар на Народния театър в София, където поставя пиесата на Морис Метерлинк "Мона Вана" ("Monna Vanna"), като изработва проектите на декорите към нея.

През 1924 – 1925 г. е библиотекар в Министерството на просвещението.

През 1927 г. е председател на дружество „Родно изкуство“.

През 1931 г. Сирак Скитник става пръв председател на Съюза на дружествата на художниците (днес СБХ).

През 1935 г. е назначен за главен уредник на Българското радио, като желанието му е да го изгради като културен институт на България. На този пост остава до смъртта си на 5 март 1943 г.

Сирак Скитник започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира със стихове в сп. "Художник" (1905). Сътрудничи с поетични творби на литератирното списание "Наш живот", сп. "Демократически преглед" (теоретичен орган на Радикално-демократичната партия), обществено-литературното списание "Наблюдател", литературно-общественото списание"Слънце", хумористичното списание"Българан".

Поезията му, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите.

Естетически и творчески се противопоставя на миметичния (реалистичен) принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма ("Старо и ново изкуство", 1919, "Тайната на примитива", 1923).