Силата на благоговението, която променя живота

То има способността да ни накара да спрем, да ни извади от рутината. Понякога се появява тихо, като момента, когато сърни прекосяват поляната зад къщата ни, а друг път като усещането за безкрайност под обсипаното със звезди небе.

„Благоговението ми напомня, че зад обикновеното се крие безкрайното,“ казва Хари Сринивасан, постдокторант по невронаука в Университета "Вандербилт".

Макар тези моменти да изглеждат мимолетни, учените твърдят, че те оставят дълбоки следи в тялото и съзнанието. Изследване на Харвард от 2023 г. показва, че само 15 минути сред природата могат да подобрят психичното здраве, доказателство колко бързо благоговението може да намали стреса и да повлияе на физиологията ни. В момента учените проследяват как тази трудно уловима емоция се движи през нервната система и защо се усеща толкова различно от останалите.

Психологът Дакър Келтнър от Калифорнийския университет в Бъркли, автор на Awe: The New Science of Everyday Wonder and How It Can Transform Your Life, изучава от десетилетия как благоговението променя съзнанието.

Съвременни изследвания показват, че благоговението не само променя емоциите ни, но и начина, по който функционира тялото. Неврологът Вирджиния Стърм от Калифорнийския университет в Сан Франциско обяснява, че тази емоция изважда организма от състоянието „бий се или бягай“, настройвайки го на по-спокойния режим „почивка и възстановяване“. Благоговението се свързва с повишен тонус на вагусния нерв, показател за активиране на парасимпатиковата нервна система, което предполага, че то успокоява тялото чрез този неврален път.

(„Дивото“ лято: Как свободната игра навън изгражда по-силен детски мозък)

Келтнър подчертава, че благоговението е нещо повече от средство срещу стреса — то ни насочва към това, което психологът Шели Тейлър нарича „грижи се и се свързвай“ — състояние, в което вниманието се обръща навън, към доброта, принадлежност и смисъл.

Ползите за здравето са измерими. Някои проучвания сочат, че благоговението може да намали нивата на кортизол и възпалителните процеси. Изследване от 2015 г. сред 94 студенти показва, че онези, които по-често изпитват благоговение, имат значително по-ниски нива на интерлевкин-6 (IL-6) ,маркер за възпаление. Благоговението се оказва най-силен предиктор сред положителните емоции, дори след като се отчетат здравословни и личностни фактори.

Мозъчните скенери потвърждават това. През 2019 г. учени от Амстердамския университет помолили 32 здрави възрастни да гледат вдъхновяващи, позитивни и неутрални видеа, докато са в апарат за функционален ЯМР. По време на клиповете, предизвикващи благоговение, активността в мрежата по подразбиране на мозъка, свързана със саморефлексията, значително намаляла в сравнение с неутралните клипове. Това обяснява защо благоговението често се усеща като надскачане на себе си — то измества фокуса от вътрешните мисли към по-широка перспектива.

Други мозъчни зони допълват картината. В изследване с 62 млади възрастни, учените сравняват изображения, които предизвикват позитивно благоговение (като залези или Северното сияние), с такива, които предизвикват негативно благоговение (като торнадо или цунами). И двата типа предизвикват удивление, но негативните изображения предизвикват и страх. Участниците, най-чувствителни към негативното благоговение, показват намален обем на сивото вещество в инсулата — зона, която свързва телесните усещания с емоциите.

(Наистина можете да се възстановите от болезнено преживяване и да бъдете по-добре)

Природата оказва различен ефект върху психиката. През 2022 г. учени установяват, че след едночасова разходка в гората, 63 възрастни показват по-ниска активност в амигдалата — зоната в мозъка, свързана с реакцията на тревога — по време на стресови задачи, в сравнение с хора, които са се разхождали в градска среда.

А проучване от 2023 г., проследяващо 269 души в продължение на 22 дни, показва, че в дните, когато участниците изпитвали повече благоговение, те съобщавали за 20% по-малко стрес, по-малко физически оплаквания и по-високо усещане за благополучие. Второ изследване сред 145 здравни работници по време на пандемията от COVID-19 потвърждава същата зависимост.

Благоговението дори променя възприятието ни за време. Според проучване от 2012 г., публикувано в Psychological Science, участниците, които изпитали благоговение, усещали времето като разширено - и това ги правело по-търпеливи, по-щедри и по-удовлетворени от живота.

Благоговението често се възприема като нещо, което изпитваме в редки, незабравими моменти. Но според учените то може да се предизвика изненадващо лесно в ежедневието. Макар някои хора да са по-склонни да го изпитват, „всеки от нас може да създаде навици, които предизвикват благоговение в ежедневието“, казва Стърм.

А и не е задължително да го изживяваме сами. Благоговението често се разгръща в групи — онова, което социалният психолог Емил Дюркем нарича „колективна възбуда“ — когато гласове се сливат в песен, непознати избухват в ликуване на стадион или тълпа се движи в синхрон по градски тротоар.

Ето няколко лесни, научно подкрепени начина да го вплетем в ежедневието.

Направете си 15-минутна „разходка за благоговение“. Забавете темпото и обърнете внимание на текстурите, цветовете и формите в природата — това може да подобри настроението и да намали стреса. „Дори кратки моменти на благоговение и спокойствие се натрупват и могат да се сравнят с по-дълги периоди на релаксация“, казва Стърм. В нейно проучване от 2021 г. с 60 възрастни, участниците, които правели седмични разходки с фокус върху заобикалящото ги, съобщавали за по-силни положителни емоции и по-малко напрежение в сравнение с контролна група.

Погледнете към небето. Само няколко минути, в които наблюдавате облаци, залез или звезди, могат да променят перспективата ви. Изследванията на Келтнър показват, че кратки визуални моменти на благоговение намаляват самофокуса и засилват усещането за свързаност. В един експеримент хора, които гледали към нещо величествено, като високи евкалиптови дървета, били по-склонни да помагат на другите, отколкото тези, които гледали обикновени сгради.

Слушайте музика, която предизвиква благоговение. Музиката, която ви кара да настръхнете, може да повдигне духа, да вдъхнови и да задълбочи усещането за смисъл. В проучване с 52 млади възрастни, онези, които слушали въздействаща музика, съобщили за подобрено настроение, повече вдъхновение и по-силно желание да помагат и да намират смисъл в живота.

(Слушането на птичи песни наистина успокоява мозъка ви. Ето защо)

Създайте си микро-ритуали. Сринивасан препоръчва да вплитаме малки моменти на благоговение в деня си: да се насладим на цветовете на храната преди да я изядем, да излезем навън и да потърсим една-единствена звезда, или да прочетем стихотворение бавно. „Благоговението не е просто украса“, обяснява той. „То е ежедневната конструкция на смисъла. Пропуснеш ли тези моменти, пропускаш свързващата нишка на живота.“

Размишлявайте върху моралната красота. Помислете за хора, чиято доброта или смелост са променили живота ви. Келтнър отбелязва, че благоговението често се поражда от прояви на щедрост или скромност, напомняйки ни за човечността в най-добрата ѝ форма.