Силата на постоянството

От редактора

февруари 2022 | от редактора Красимир Друмев

Сънувах странен сън. Бях се качил на огромно махало, въжето му се губеше някъде в небесата. Мощно ме залюля в една посока, блесна надпис „Осанна“ и върху тучна морава бяха сложени надписи на всички постижения на българския ум и разум. И уточнения, че няма по-велики от тях на света. Идеше ми да се тупам по гърдите с вик „Болгар, болгар“ – назидателно към другите народи.

Да, ама махалото ме отпрати в обратната посока. Там пък имаше надпис „Разпни го“ и бяха изброени какви ли не чернилки. Че сме най-бедни, най-болни, най-бързо намаляваме като народ и дори сме най-нещастни на света.

Сетне махалото тръгна в обратна посока. И така напред-назад. Идеше ми да се гръмна. Не знаех какъв народ сме, по дяволите!

И си казах със завист, че нашите гурбетчии на Запад печелят не само някой лев повече, ами и живеят в спокойно, уравновесено общество. Там съседите си казват „Добър ден“ и не се псуват, там депутатите спорят, без да се обиждат, там ако се чукнат два автомобила, шофьорите не вадят железни прътове да си чупят главите. И т.н.

Мисля, че идиотският ми сън се появи, след като бях прочел очерка за бесарабските българи в този брой на National Geographic. От далечни времена живеят по чужди земи, но душата ги тегли към Майка България. Гледат какво става у нас, но с доброжелателно чувство и спокойно търсят доброто и лошото. Във време на гаснещо национално самосъзнание те проявяват постоянство да го запазят и развиват. Без да изпадат в патриотарство, възпитават децата си да знаят своите корени. Така се е формирала общност на добри хора, далеч от очерняне и омраза.

Завидях им.

Февруари 2022

Вижте повече

Февруари 2022