Ще изчезне ли ръкостискането завинаги?

Цивилизация

Да се ръкуваме или не? Един вековен човешки жест на добронамереност сега е с неясно бъдеще.

С настъпването на пандемията на среща в района на Канзас Сити организаторите на събитието раздаваха на желаещи стикер с надпис „Аз се ръкувам“, за да се избегнат неудобните социални ситуации сред присъстващите.

„Не искахме стикерът да казва „Ние не си стискаме ръцете“, защото това е нещо отблъскващо,” казва Джон Де Леон, вицепрезидент на МTI Events, добавяйки, че идеята е, че противниците на ръкостискането могат просто да изберат да не носят стикер. „Но ако някой избере да си сложи стикера на събитието, това беше индикацията, че за него всичко е наред“.

Сега, когато хората се връщат в офисите си, приятелите се събират и повече събития преминават от онлайн в личен формат, един въпрос смущава все повече хора: да се ръкуваме ли пак или не?

Ръкостискането съществува от векове. Широко разпространено вярване е, че то е възникнало през средните векове, за да покажем, че сме добронамерени към другите и не държим скрито оръжие в отворената си длан. Но ръцете могат да бъдат и опасни, ако са замърсени и пренасят бактерии като ешерихия коли, например.

Д -р Антъни Фаучи, водещият национален експерт по инфекциозни болести в САЩ, предупреди миналата година: „Мисля, че никога повече не трябва да си стискаме ръцете, честно казано“.

На противоположното мнение е д-р Амеш Адалия, специалист по инфекциозни заболявания в университета „Джонс Хопкинс”. Той смята, че целият разгорещен спор около ръкостискането е преувеличен. Решението, казва Адалия е просто: „Ако се притеснявате от COVID-19, най -добрият начин да направите ръкостискането безопасно е да бъдете напълно ваксинирани. А за да елиминирате всякакви други неща, които може да се намират по ръцете на хората, просто измийте ръцете си, преди да докоснете лицето си. Такава е и функцията на дезинфектантите за ръце".

Поздравът е почти инстинктивен и изглежда ще е трудно да се откажем от него. Но месеците дистанционна работа, изолацията и блокирането на социалните контакти направиха ръкостискането някак непривично и стряскащо. Срещите, рождените дни, партитата и дори погребенията бяха преместени в Zoom. Загубата на връзки е сърцераздирателна и появата на нови варианти на вируса като „Делта” повдигат нови въпроси относно връщането към един жест, символизиращ нормалното.

Джон Де Леон не е сигурен, че ръкостискането ще се върне във всекидневието ни. Стикерите, направени от компанията му, никога не са били продавани. За разлика от неговата фирма други компании заляха пазара със зловещи стикери, които агитираха срещу ръкостискането в разгара на пандемията в САЩ. Например онзи, изобразяващ две стиснати ръце: едната на скелет, а другата - покрита с усмихнати вируси на COVID-19. /БГНЕС