Пет от най-невероятните училища по света (и една детска градина)

Създадено през 194 г., това е най-старото функциониращо училище в света, след като през 1902 г. е превърнато в модерна гимназия.

Смята се, че това е най-високо разположеното училище в света. На своите 5373 м над м.р., училището в Пума Чангтанг е с 200 м по-близо до небето от базовия лагер под Джомолунгма (вр. Еверест).

В отдалечен район на Колумбия децата пътуват до училище по въжена линия. Стоманените въжета са единственият възможен транспорт за тези от тях, които живеят в изолираната долина Лос Пинос. Най-малките пътуват само с родителите си или с по-голям брат или сестра. Другият възможен маршрут до училището минава през джунглата, но той отнема два часа.

Забележителното в тази детска градина е нейната архитектура – сградата представлява гигантска бяла котка. Това е дизайн с мустаци и кръгли прозорци за очи. Името на детската градина е "Волфартвайер".

А щом децата пристигнат на прага ѝ, налага се да влязат право в устата на котката, която е и входът. Вътре обаче обстановката е традиционна. И все пак има още едно котешко предимство, за радост на малчуганите, и това е котешката опашка – тя всъщност е пързалка.

В Бангладеш има поне 100 училища на... лодки. Ежегодните наводнения в страната могат да причиняват сериозни щети на сградите, включително на училищата. И тъй като в много райони пътищата стават непроходими по време на дъждовния сезон (от юли до октомври), се появява нуждата от “мобилни” училища. В този случай най-доброто решение са лодките. На всяко от тези лодки училища обаче има достъп до интернет, библиотека и захранване с фотоволтаични панели.

Основано от Васил Априлов, през 1835 г. отваря врати първото светско училище в България с пръв учител и уредник Неофит Рилски. В началото на XIX век образованието в българските земи се осъществява предимно в килийни училища. Но училището, основано от Априлов, е първото, което въвежда взаимноучителна метода или метода Бел-Ланкастър, при който по-напредналите ученици, под надзора на учителя, се използват като негови помощници в предаването на усвоените от тях знания на останалите ученици.

Сградата на Националната Априловска гимназия е дело на Уста Генчо Кънчев. Основният камък на новото училищно здание е положен през 1851 г., а през 1872 г., след 21 години, то е окончателно завършено.

През 1872 г. училището прераства в гимназия, а от 1881 г. се нарича Априловска гимназия на името на своя основател.

През 1937 г. Стоянка Иванова Калпазанова – Цончева предоставя 300 000 лв. на Априловската гимназия за построяване на „Дом за телесно възпитание“ (физкултурен салон) и на музей в двора на гимназията. Физкултурният салон се използва и днес по предназначение.

През 1979 г. Априловската гимназия е обявена за паметник на културата с национално значение. Сегашното си име, Национална Априловска гимназия, училището получава през 1992 г.

През 1996 г. се взема решение училището да се върне в историческата си сграда в центъра на Габрово, в която през предходните десетилетия се помещава Националният музей на образованието (основан през 1973 г.). Две години по-късно, през 1998 г., е открита обновената сграда на гимназията като действащо училище след 25-годишно прекъсване. От 1992 до 1996 двете институции са административно обединени под името Национална Априловска гимназия с музей на образованието, като в момента музеят се помещава в западното крило на историческата сграда.

Днес Национална Априловска гимназия, със своята 188-годишна история, се нарежда сред най-елитните средни учебни заведения в България.