Тя винаги се е чувствала повече момче, отколкото момиче. Още от малка, Е., както тя предпочита да бъде наричана в тази история, мразела да носи рокли, харесвала баскетбол, скейтборд, видеоигри. Когато се срещнахме през май в Ню Йорк на годишно представление на нейния гимназиален отбор по публична реч, Е. беше облечена в костюм по поръчка „Брукс Брадърс“ и папийонка от богатата си колекция. С много къса червена коса, с бяла кожа и деликатни черти, 14-годишното момиче изглеждаше като официално облечен, кацнал на земята Питър Пан. По-късно същата вечер Е. се опита да потърси точното наименование на своята полова идентичност. „Трансджендър“ не й прилягало съвсем, каза ми тя. Първо, защото все още използваше рожденото си име и все още предпочиташе да я наричат „тя“. И докато други трансджендър деца често говорят за това как винаги са знаели, че са родени в „погрешното“ тяло, тя каза: „Просто мисля, че трябва да направя промени в тялото, което имам, за да го усещам като тялото, което искам да бъде.“ Тя имаше предвид тяло, което няма месечен цикъл и бюст, с по-подчертани лицеви черти и „рижа брада“. Това прави ли Е. трансджендър? Момиче, което е, както се изразява тя, шантаво андрогинно“? Или просто човек, който отхвърля изцяло капана на традиционните полови роли?
Може би напоследък сте чували много истории като тази на Е. Но точно в това е проблемът: тя поставя под въпрос своята полова идентичност, вместо просто да приеме хобитата си и избора си на гардероб като прояви на „мъжкарана“, защото напоследък говорим толкова много за трансджендър проблемите. Тези дискусии доведоха до по-точно преброяване на трансджендър американците, като само за десетилетие възрастните, които официално се заявяват като трансджендър в националните преброявания, са се удвоили; има увеличение на броя на хората, които изобщо не се определят по полов признак – многобройна категория, което преди едно поколение дори нямаше име; увеличен е броят на децата в начална училищна възраст, които поставят под въпрос към кой пол принадлежат; и расте осъзнаването за изключително високия риск всички тези хора да бъдат тормозени, да бъдат насилени сексуално или да направят опит за самоубийство.
Дискусията продължава, като еволюират представите за това какво означава да си жена или мъж и какво означава трансджендър, цисджендър, полов неконформизъм, джендъркуир, безполов или който и да било друг от над 50-те термина, които Фейсбук предлага на ползвателите за оформяне на профилите им. Същевременно учените откриват нови сложности в биологичното разбиране за пола. Много от нас са учили по биология в гимназията, че полът на бебето се определя от половите хромозоми и точка по въпроса: ХХ означава момиче, ХY означава момче. Но понякога ХХ и ХY не разказват цялата история. Днес знаем, че различните елементи на това, което считаме за „мъжко“ и „женско“, невинаги се подреждат в спретната картинка, с всички белези на ХХ – яйчници, вагина, естроген, женска полова идентичност и женствено поведение – от една страна, и ХY – тестиси, пенис, тестостерон, мъжка полова идентичност и мъжествено поведение – от друга. Възможно е да си ХХ и предимно мъжествен от гледна точка на анатомията, физиологията и психологията, също както е възможно да си ХY и предимно женствен. Всеки ембрион има двойка примитивни органи – протогонади, които се развиват в мъжки или женски гонади 6 до 8 седмици след зачеването. Половата диференциация обикновено се задвижва от ген в Y хромозомата – SRY ген, който кара протогонадите да се превърнат в тестиси. След това тестисите отделят тестостерон и други мъжки хормони (наречени заедно андрогени) и зародишът развива простата, скротум и пенис. Без гена SRY протогонадите се превръщат в яйчници, които отделят естроген и зародишът развива женска анатомия (матка, вагина и клитор). Но функцията на гена SRY невинаги е праволинейна. Генът може да липсва или да не работи правилно и да доведе до ХY ембрион, който да не успее да развие мъжка анатомия и при раждането да се идентифицира като момиче. Или пък да се появи върху Х хромозомата, което да доведе до ХХ ембрион, който да развие мъжка анатомия и при раждането да се идентифицира като момче. Могат да настъпят и генетични вариации, които да не са свързани с гена SRY, например Синдромът на пълната андрогенна нечувствителност (СПАН), при който клетките на ХY ембрион реагират минимално (ако изобщо реагират) на сигналите на мъжките хормони. Въпреки че протогонадите се превръщат в тестиси и зародишът произвежда андрогени, не се развиват мъжки гениталии. Бебето прилича на момиченце, с клитор и вагина, и в повечето случаи ще израсне със съзнанието, че е момиче. Тогава кое е това бебе? Дали е момичето, което вярва, че е? Или заради ХY хромозомите си – да не споменаваме за тестисите в корема й – тя всъщност е мъж?
Джорджиън Дейвис, на 35 години, е родена със СПАН, но не знаела това, докато не попаднала на информация в медицинския си картон, когато била почти 20-годишна. Никой никога не бил споменавал за нейния ХY статут, дори когато лекарите го установили, когато била на 13 години, а на 17 я изпратили на операция, за да премахнат неспусналите се тестиси. Вместо да разкрият за какво всъщност е операцията, родителите й се разбрали с лекарите да измислят някакви въображаеми яйчници в предраково състояние, които трябва да бъдат отстранени. С други думи те предпочели да излъжат дъщеря си, че има риск да развие рак, отколкото да й кажат истината, че е интерполова – с репродуктивна анатомия и генетика, които не съвпадат със стриктните дефиниции за жена и мъж. „Толкова ужасно ли беше да имам интерполови белези“ – пише Дейвис, която сега е социолог в Университета в Невада, Лас Вегас, в книгата си „Спор за интерполовостта: несигурната диагноза“. „Спомням си, че си помислих, че сигурно съм истински изрод, щом като дори родителите ми не са могли да ми кажат истината.“ Друг интерполов феномен се проявява в изолиран регион на Доминиканската република и понякога бива наричан пренебрежително güevedoce – „пенис на 12“. За пръв път бил проучен официално през 70-те от Джулиан Императо-Макгинли, ендокриноложка от медицинския колеж „Уейл Корнъл“ в Ню Йорк, която била чувала за цяла рота от такива деца в селото Лас Салинас. Императо-Макгинли знаела, че обикновено на около осмата седмица от вътреутробното развитие ензим в мъжките ембриони превръща тестостерона в мощния хормон ДХТ. В присъствието на ДХТ ембрионалната структура, наречена туберкул, израства в пенис, а когато липсва, туберкулът се превръща в клитор. Императо-Макгинли открила, че на ембрионите с това нарушение им липсва ензимът, който превръща тестостерона в ДХТ, затова се раждат с гениталии, които изглеждат женски. Отглеждат ги като момичета. Някои смятат себе си за типични момичета; други усещат, че се различават по нещо, въпреки че не са сигурни по какво. Но втората фаза на възмъжаването, която се случва през пубертета, не изисква наличието на ДХТ, а само на високи нива тестостерон, който тези деца произвеждат в нормални количества. Те преживяват тестостеронен прилив на около 12-годишна възраст, както е при повечето момчета, и преживяват промените, които ще ги превърнат в мъже (въпреки че обикновено са стерилни): гласовете им стават по-дълбоки, развиват мускули, появява се окосмяване по лицето и тялото. А в техния случай това, което отначало е изглеждало като клитор, се превръща в пенис. Когато Императо-Макгинли за пръв път отишла в Доминиканската република, каза ми тя, новоизлюпените мъже изглеждали подозрително на останалите и трябвало да се доказват по-категорично от другите момчета, с импровизирани ритуали, включващи ножове, преди да ги приемат като истински мъже. Днес тези деца обикновено се разпознават още при раждането, тъй като родителите са се научили да се вглеждат по-внимателно в гениталиите на новородените. Но въпреки това често ги отглеждат като момичета.
Вижте повече