Рядко подреждане на шест планети озарява небето

Излезте навън веднага след залез слънце и може да станете свидетели на необичайна гледка: шест планети, подредени в лек дъговиден ред по небето. Това явление, често наричано „планетарен парад“, не е космически спектакъл в смисъла, който името подсказва. Астрономите не смятат тези подреждания за редки или физически значими. Но те предлагат нещо завладяващо: шанс да видите почти половината Слънчева система едновременно.

Ето как да наблюдавате подреждането на Меркурий, Венера, Юпитер, Сатурн, Нептун и Уран, които ще останат видими до началото на март 2026 г., преди Меркурий да изчезне в сиянието на залеза.

Планетарен парад има, когато няколко планети се виждат на небето по едно и също време. В зависимост от конфигурацията това могат да бъдат четири, пет или дори шест планети, появяващи се над хоризонта едновременно.

Въпреки внушителното име, тези подреждания не са изключително редки. Последният парад на шест планети беше през януари 2025 г., а през август същата година последва подреждане на четири планети. Това, което прави всяко от тях специално, е възможността да видите толкова много светове в един поглед към небето.

Визуално планетарният парад не изглежда като права линия от ярки точки. Планетите оформят свободна дъга, понякога простираща се от единия хоризонт до другия. Някои, като Венера и Юпитер, светят силно, докато други, като Нептун, са видими само с бинокъл или телескоп.

Причината да изглеждат подредени е геометрична. Планетите обикалят около Слънцето в приблизително една и съща равнина, наречена еклиптика. От Земята тази равнина се проектира като линия през нашето зрително поле. „Представете си, че сте с размерите на билярдна топка и стоите върху масата. Всички други топки, независимо къде се намират, ще се подредят в линия през вашето зрително поле“, обяснява Джейсън Стефен, доцент по физика и астрономия в Университета на Невада, Лас Вегас.

Въпреки че някои източници посочват 28 февруари като единствената дата за наблюдение, шестте планети – Меркурий, Венера, Юпитер, Сатурн, Нептун и Уран – са видими в нощното небе и могат да се наблюдават от няколко дни насам. В момента те се появяват заедно за кратко време веднага след залез слънце.

Венера, Меркурий, Сатурн и Нептун се намират ниско над западния хоризонт по време на вечерния здрач и залязват около час-два след Слънцето. За да ги видите всички, ви трябва свободен поглед към запад. Юпитер и Уран са по-високо в небето и остават видими по-дълго, след като останалите четири планети вече са залезли. Най-добре е да използвате звездна карта, за да локализирате планетите, тъй като по-слабо осветените могат лесно да бъдат объркани със звезди.

Дори когато планетите формално са над хоризонта, намирането им не винаги е лесно. „Меркурий е труден за откриване, ако не знаете къде да го търсите. Той е малък и се вижда основно при залез или изгрев“, казва Стефен. „Уран и Нептун ще изискват телескоп.“

Въпреки упоритите митове, планетарните подреждания не предизвикват природни бедствия и не влияят осезаемо на гравитацията на Земята. Комбинираната сила на привличане от останалите планети е нищожна в сравнение с влиянието на Луната и Слънцето.

Но тези конфигурации са имали значение за космическите изследвания.

В края на 70-те и началото на 80-те години външните гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун – се оказват подредени от едната страна на Слънчевата система. „Това подтикна НАСА да изстреля космическите апарати „Вояджър“ 1 и 2“, обяснява Стефен. Благодарение на тази рядка конфигурация агенцията успя да разработи траектория, която използва гравитацията на всяка планета, за да ускорява апаратите нататък, значително съкращавайки времето за пътуване и нуждата от гориво.

„Така всички планети бяха от една и съща страна на Слънчевата система и сондите не трябваше да пресичат цялото пространство, за да ги посетят“, допълва той.