Площадът на независимостта в Киев (Майдана) стана сцена на смъртоносно насилие през 2014 г., след като украинското правителство, под натиска на Москва, се отказа от споразумение за укрепване на връзките с Европейския съюз.
© Джеф Дж. Мичъл / GETTY IMAGESТъй като заплахата от руска инвазия в Украйна продължава да доминира в новините, погледът назад към дългата, преплетена история на съседните страни разкрива как е подготвена сцената за днешния конфликт.
Общото наследство на двете държави датира на повече от хиляда години, още от времето, когато Киев, днес столица на Украйна, е център на някогашната славянска държава - Киевска Рус (люлка както на Украйна, така и на Русия). През 988 г. Владимир I, езическият княз на Новгород и велик княз на Киев, приема православната вяра – той е покръстен в кримския град Херсонес. По този повод руският лидер Владимир Путин наскоро заяви: „Руснаците и украинците са един народ, едно цяло“.
Картина от XIX век изобразява Владимир I, владетел на Киевска Рус, който избира православното християнство за нова държавна религия през 988 г.
© Bridgeman Art LibraryИ все пак, през последните 10 века Украйна многократно е разцепвана от своите съседи. През XIII век монголски воини от изток завладяват Киевска Рус. През XVI век полски и литовски армии нахлуват от запад. През XVII век войната между Полско-литовската държава (Жечпосполѝта) и Руското царство поставя земите на изток от река Днепър под контрола на Руската империя. Изтокът става известен като "Ляв бряг Украйна”, а земите на запад от Днепър или "Десен бряг", стават владение на Полша.
Повече от век след това, през 1793 г., Десният бряг (Западна Украйна) е анексиран от Руската империя. През следващите години политика, известна като русификация, забранява използването и изучаването на украински език, а хората са принудени да приемат православната вяра на Русия.
Но Украйна изживява някои от най-големите си травми през XX век. След комунистическата революция от 1917 г. тя е една от многото държави, в които се води жестока вътрешна (гражданска) война, преди да бъде напълно погълната от Съветския съюз през 1922 г. В началото на 30-те години на миналия век, за да принуди селяните да се присъединят към земеделски кооперативи, съветският лидер Йосиф Сталин организира глад, който причинява смъртта на милиони украинци. А след това, за да засели отново обезлюдения изток, диктаторът премества тук голям брой руснаци и съветски граждани от други народности (много от тези заселници не говорят украински и са слабо свързани с региона).
Кампанията за колективизация в селското стопанство на съветския лидер Йосиф Сталин води до масов глад през 30-те години на XX век, който убива милиони украинци. След глада, останал в историята като Гладомор, в обезлюдената провинция е докарано руско население.
Говорител се обръща към тълпата в Чернивци́, град в Западна Украйна, по време на „Дни на обединението“ през ноември 1939 г. Няколко седмици по-рано германски и съветски войски нахлуват в Полша и създават Западна Украйна.
© APПодобно историческо наследство създава трайни разделителни линии. Тъй като Източна Украйна попадна под руско управление много преди Западна Украйна, хората в източната част имат по-силни връзки с Русия и е по-вероятно да подкрепят лидери, ориентирани към Русия. Западна Украйна, за разлика от тях, прекара векове под променящия се контрол на европейски сили като Полша и Австро-Унгарската империя. Това е една от причините украинците на запад да са по-склонни да подкрепят политици, ориентирани към Запада. В преобладаващата си част източното население е рускоезично и православно, докато на запад повечето хора са украиноезични и католици.
С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Украйна става независима нация
Но обединяването на страната се оказва трудна задача. От една страна, „усещането за украински национализъм не е толкова дълбок на изток, колкото е на запад“, казва бившият американски посланик в Украйна Стивън Пайфър. “Преходът към демокрация и капитализъм беше болезнен и хаотичен, и много украинци, особено на изток, копнееха за относителната стабилност от по-ранните епохи.”
Пешеходци в Одеса минават покрай знак, предвещаващ съветските теми за власт и справедливост през 1991 г. – годината, в която Украйна става независима държава, а СССР се разпада.
© АГЕНЦИЯ VU/REDUX„Най-голямото разделение е между онези, които гледат на руската имперска и съветска власт с повече симпатия и тези, които ги разглеждат като трагедия“, казва Ейдриън Каратницки, експерт по Украйна и бивш сътрудник в Атлантическия съвет на Съединените щати. Тези разделения стават особено видими по време на Оранжевата революция (ноември 2004 г. - януари 2005 г.), при която хиляди украинци излизат на площадите в подкрепа на по-близка интеграция с Европа.
“Разделението между южните и източните части на Украйна е видно дори на природогеографската карта – от едната страна са районите, известни като степи, с тяхната плодородна земеделска почва, а от другата северните и западните райони, които са по-залесени”, казва Сергей Плохий, професор по история в Харвард и директор на Националната академия на науките на Украйна. Той казва, че картата, изобразяваща разделението между степта и гората - диагонална линия между изток и запад, има "поразителна прилика" с политическата карта на украинските президентски избори през 2004 и 2010 г.
Крим е окупиран и анексиран от Русия през 2014 г. Следват сепаратистки въстания в източния украински регион Донбас. А резултатът от тях е обявяването на подкрепяните от Русия народни републики Луганск и Донецк.
Завеси от синьо и жълто - цветовете на украинското знаме - като фон на млада танцьорка в Киев. Повечето украинци, родени след 1991 г. – „Роденото свободно поколение“, са нетърпеливи нацията им да избяга от сянката на Русия и да се присъедини към Европа и Запада.
© REDUX