Ромео, някога последната известна жаба от вида си, вече не е между живите

Дълго време учените смятаха, че Ромео, мъжка сехуенкаска водна жаба (или водна жаба Сехуенкас), е последният представител на вида. Когато обаче през 2018 г. бяха открити още екземпляри, се появи надежда, че той ще се чифтоса с една от тях, наречена Жулиета. За съжаление, любовната им история приключи, Ромео почина миналата година, без да остави потомство.

Но добри новини дойдоха отново: биолози откриха нова популация в боливийски национален парк, събитие, което отваря нова страница в драмата на сехуенкаските водни жаби през XXI век. Това е едва второто откритие на диви популации от 2009 г. насам.

„Това е край на една глава, но отваря нова книга за опазването“, казва Тереза Камачо Бадани, херпетолог в Зоологическия музей на Папския католически университет на Еквадор в Кито.

Изследователите залавят Ромео през 2009 г. в район на Национален парк „Караско“ в Боливия, място, сериозно засегнато от хитридиевата гъба, смъртоносен патоген, който е унищожил множество видове земноводни по света. За да го предпазят, учените го пренасят в Природонаучния музей „Алчиде д'Орбиньи“ в Кочабамба.

„Никой не знаеше, че Ромео ще бъде последният видян представител на вида в продължение на девет години“, казва Камачо Бадани.

През 2018 г. усилията за откриване на още жаби от този вид се засилват, след като организацията Global Wildlife Conservation, днес известна като Re:wild, си партнира със сайта за запознанства Match.com, за да привлече внимание към съдбата на последната известна тогава сехуенкаска водна жаба. На сайта дори създават профил на Ромео.

И макар да не е ползвала приложението, капулетка все пак се появява (от Капулети, фамилията на Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Шекспир) – изследователите откриват пет нови сехуенкаска водна жаба в друг поток в същия национален парк. По онова време Ромео сякаш вече бе изгубил надежда и не издавал брачни звуци. Но когато учените му представили една от откритите в дивата природа женски, той мигом възвърнал чара си и отново запял любовната си песен на своята Жулиета.

Жулиета не изглеждала особено впечатлена от земноводния Монтекки по време на първата им среща. „Ромео беше леко напрегнат – започна да тормози Жулиета“, разказва Камачо Бадани. Женската спряла да се храни и се скрила, докато изследователите не я извадили от басейна. Втората им среща минала малко по-добре и двамата прекарали остатъка от дните си заедно. Основателят на Photo Ark към National Geographic, Джоел Сарторе, дори направил портрети на бъдещите влюбени.

Но въпреки че в нито един от домовете им не се случила трагедия, любовта на Ромео и Жулиета останала без поколение. Ромео починал през януари 2025 г., 16 години след като бил отведен в плен, от естествени причини, свързани с напредналата му възраст, обяснява Рикардо Сеспедес, директор на Музея „Алчиде д'Орбини“. За щастие, Жулиета не повторила съдбата на литературната си съименничка, след като научила за смъртта на Ромео, и все още е жива в музея.

Камачо Бадани казва, че е била вдъхновена от Ромео, който „никога не се е отказал от щастлив край“. Около времето, когато Ромео починал, тя и колегите ѝ следвали съвет от ботаника Сол Алтамирано, работещ в район на Национален парк „Караско“, на около 100 км от мястото, където през 2018 г. е била открита Жулиета. Екипът открил малка, но стабилна популация от вида. Сега те наблюдават земноводните в тази нова група с помощта на подводно записващо устройство, което им позволява за първи път да проследят песните им в дивата природа без да причиняват прекалено безпокойство.

Въпреки че откритието носи нова надежда за сехуенкаските водни жаби след загубата на Ромео, пред тях все още стоят сериозни предизвикателства. Международният съюз за опазване на природата (IUCN) определя вида като критично застрашен заради заплахите от хитриди и загуба на местообитания.

Музеят „Алчиде д'Орбини“ все още не е успял да стимулира Жулиета или която и да е от останалите девет водни жаби Сехуенкас в колекцията им да се размножават. Според Сеспедес най-важното за опазването на този вид и на други земноводни е повече финансиране и повече специалисти, които да работят по програмите за опазване на жабите.

През годините музеят е имал успех при отглеждането в плен на други сродни видове, като водната жаба Кочабамба и водната жаба Титикака.

Сега, с откриването на нова стабилна дива популация, Камачо Бадани казва, че усилията се насочват към защита на останалото естествено местообитание на вида. Междувременно организацията Re:wild работи по координиран план между Еквадор, Боливия и Перу за опазване на всички 63 известни вида водни жаби с проект, който обединява експерти от целия регион. Повечето от тези видове са застрашени от изчезване заради болести, загуба на местообитания и други проблеми.

Откриването на нови жаби Сехуенкас обаче не винаги е романтично преживяване. Камачо Бадани обяснява, че техниката често включва потапяне на ръце в мътната вода на сляпо. Понякога попада на водна жаба или попова лъжичка. Друг път няма такъв късмет и изважда в ръцете си 30-сантиметров охлюв.