РОКФЕЛЕР – МОГЪЩА ДИНАСТИЯ

Цивилизация

Създатели на модерните САЩ

Една поредица на Красимир Друмев

Джон Д. Рокфелер (1839 - 1937). На тази снимка е на 56 години.

Джон Д. Рокфелер (1839 - 1937). На тази снимка е на 56 години.

© Wikimedia Commons / Scientific American Compiling Dep't, Ню Йорк, 1907 г.

Успехът на един човек зависи от успеха на другия.“

Джон Д. Рокфелер младши


В Ню Йорк, в самия център на града, там, където силуетите на небостъргачите превръщат за минувача небето в геометрично изрязани късчета синева, се намира Рокфелер център. Малко са архитектурните комплекси по света, които излъчват такова величие, такова достойнство и блясък. Това е сякаш паметник на богатството, но възприето като обществена мисия и като вечна опора на човешкия прогрес. Няколко небостъргача обрамчват огромен вътрешен двор, където през зимата е ледена пързалка, а през лятото – шумна сладкарница. В центъра е най-високата сграда, около нея има много свободно пространство и небостъргачът създава усещането за кораб, който плава сред облаците. Върху мраморна плоча са изписани мисли на основателя на династията Джон Д. Рокфелер, от тях лъха мъдрост и морал. Понякога очаквам да забият камбани, толкова силно е чувството ми, че съм в някакъв храм, чиято религия са парите, но поставени в служба на целия човешки род.

Няма друго семейство в съвременната американска история, което толкова да е привличало общественото внимание, както династията Рокфелер с нейното колосално богатство и власт. Основателят й Джон Д. Рокфелер днес е честван като щедър благотворител на Америка, но тук помнят и времена, когато го наричали „разбойническия барон” и аристокрацията не го допускала по домовете си. Неговото най-значително икономическо постижение несъмнено е създаването на грандиозния „Стандард ойл тръст”, формиран чрез ловки тактически ходове срещу съперниците. На върха на мощта си около 1900 година, „Стандард ойл” контролирал над 80% от преработката на нефт в САЩ. Самият Джон Д. Рокфелер притежавал 24% от акциите. Властта му била практически неограничена и Върховният съд се видял принуден да обяви разтурянето на „Стандард ойл” през 1911. Той бил разчленен на голям брой по-малки компании, всяка със свои собствени акции, но старият Рокфелер сложил ръка на много от тях. През 1913 година неговите акции се оценявали общо на 900 милиона долара. Рокфелер оглавявал известно време ранг-листата на най-богатите хора на земята.

Първата рафинерия на Standard Oil Company, Inc. в Кливланд, Охайо, 1897 г

Първата рафинерия на Standard Oil Company, Inc. в Кливланд, Охайо, 1897 г

© Wikimedia Commons

Не е ли повече от странно, че този човек умрял в относителна бедност? Той оставил наследство само от 26 милиона долара. От тях 16 милиона отишли за федерални и щатски данъци. Рокфелер разполагал само с една единствена акция от „Стандард ойл”. Къде отишло несметното му богатство? Говорител на семейството обяснил, че Джон Д. Рокфелер дал за благотворителни цели през целия си живот 530 милиона долара.

Огромната част от тези пари била предназначена за семейни филантропични организации като например Фондацията „Рокфелер” или Института „Рокфелер”. А когато комисия, назначена от президента Рузвелт, оповестила своите проучвания, станало ясно, че Рокфелерови съвсем не са за оплакване. Те владеели акции за 274 милиона долара в нефтените компании „Ексон”, „Мобил”, „Амоко” и „Шеврон”, без ценните им книжа в други дейности и недвижимите им имоти.

Комисията установила също, че богатството е разпределено твърде неравномерно между наследниците на стария Рокфелер. От споменатите 274 „нефтени”милиона 250 били в ръцете на единствения син Джон Д. Рокфелер младши и неговите деца. Трите дъщери на Джон получили далеч по-малко. Причината била, че старият Рокфелер не искал богатството му да се разпилява на дребно, и разчитал, че синът му ще продължи да го умножава. Така и станало.

Страхът от картели (монополи, тръстове), изобразен в тази критика на Standard Oil Company на Рокфелер, 1904 г.

Страхът от картели (монополи, тръстове), изобразен в тази критика на Standard Oil Company на Рокфелер, 1904 г.

© Wikimedia Commons

Казват, че едно от най-важните решения, които Джон Рокфелер младши взел в живота си, било да се разнообрази владението на Рокфелерови, тоест то да не бъде съсредоточено само в нефта. Причината трябва да потърсим в не особено доброто име на „Стандард ойл” заради неговите машинации. Младият Рокфелер искал да се дистанцира. Така се стигнало и до строителството на Рокфелер център в самия разгар на Голямата депресия. За този гигантски комплекс от 14 сгради за офиси били похарчени 125 милиона долара. Преди време семейство Рокфелер го продаде на японски концерн за близо един милиард долара...

Джон Рокфелер младши и жена му възпитавали шестте си деца в атмосфера на почти пуритански морал. Край тях се въртели слуги, телохранители и гувернантки, но Рокфелер младши искал децата му отрано да развият чувство за отговорност и ги карал подробно да записват в книжка седмичните си разходи. Давал им съвсем малко джобни пари, за да си блъскат сами главите как да припечелят още. Разбира се, всички живеели задоволено, макар и не в прекален лукс. В Ню Йорк семейство Рокфелер притежавало девететажна къща, а в края на седмицата отивали в имението си в Покантино, разположено в долината на река Хъдзън. Върху 14 000 декара тук имало игрище за голф, конюшня, пътеки за езда, плувен басейн и какво ли не още. Лятото прекарвали в имението в щата Мейн. Като пораснали, децата посещавали известни частни училища и университети, а Джон Рокфелер младши успял да запази духа на близост в семейството и в по-късната им възраст. Четирима от синовете му си построили самостоятелни къщи все върху Рокфелеровата земя в Покантино и всички се събирали на вечеря в неделя.

Истински финансов шедьовър на Джон Рокфелер младши е създаването на поредица тръстове, всеки на стойност около 20 милиона долара, които обявил за притежание на жена си и шестте си деца. Това станало през 1934 година, само няколко дни преди президентът Рузвелт да подпише нов закон за данъците, който обременявал големите богатства. Но Рокфелер не спрял дотук. Той постановил, че жена му и децата ще ползват само приходите от тръстовете, а самите имоти ще станат собственост едва на внуците. Тръстовете не можело да бъдат ликвидирани преди смъртта на последния от четирима внуци, които имал през 1934 година Рокфелер младши. През 1952 година той създал друга поредица от сравнително малки тръстове и така възникнал истински юридически лабиринт, в който било безкрайно трудно да се определят точните данъци. Когато през 1960 година Рокфелер младши починал, държавата нямала ясна представа за истинското му богатство...

Рокфелер със сина си  Джон Д. Рокфелер младши, 1915 г.

Рокфелер със сина си Джон Д. Рокфелер младши, 1915 г.

© Wikimedia Commons / American Press Association

Измежду шестте му деца несъмнено най-известен и най-енергичен бил Нелсън Рокфелер. Като малък страдал от болест, която много го затруднявала при четенето, но въпреки това успял да завърши с отличие образованието си. Той работил като помощник-държавен секретар (заместник-министър на външните работи) при президента Рузвелт, а при президента Айзенхауер бил заместник-министър на здравеопазването, образованието и социалните грижи. През 1958 година го избрали за губернатор на щата Ню Йорк, където изкарал цели четири мандата. Неговите родители, братя и сестра дали общо 14 милиона долара за избирателните му кампании – толкова силна била семейната солидарност. Четири пъти Нелсън опитвал да стане президент на САЩ, но все неуспешно. Най-сетне през 1974 година бил определен за вицепрезидент на САЩ от президента Джералд Форд.

Само двама от другите братя проявили интерес към бизнеса. Единият от тях, Дейвид Рокфелер, бил най-младият от петте братя. Той завършил Харвардския университет, учил след това две години в Икономическо училище в Лондон и направил докторат в Чикагския университет. Постъпил на работа в „Чейз Манхатън банк”, много скоро станал вицепрезидент, а след това и президент на тази банка, която е една от най-големите в света. Обяснението е не само в добрите лични качества на Дейвид, но и в това, че семейството Рокфелер било главният акционер на банката.

Още като юноша Дейвид открил своята страст към... бръмбарите. С течение на времето, разбира се, благодарение на научните си познания, но и на парите Дейвид Рокфелер събрал най-голямата колекция на света – бръмбъри от всички кътчета на планетата, старателно препарирани, каталогизирани, поставени в специални кутийки и в климатизирани помещения в имението му в Ню Рошел (северно от Ню Йорк). Там те били охранявани като съкровище. „Чейз Манхатън банк” не е достатъчно сигурно място за моите петстотин хиляди бръмбари – шегувал се Дейвид. – За мен те са по-ценни от всички съкровища на земята.”

Това богатство се умножавало едва ли не ежедневно с въздушни пратки от целия свят.

Съпругата на Дейвид – Пеги, и шестте им деца се оплаквали, че рядко виждат баща си. Той работел средно по 15 часа на ден, имал в банката личен щаб от три секретарки и пет помощници.

Другият брат бизнесмен – Лорънс Рокфелер, се обявил с гордост за „капиталист предприемач” и станал един от инвеститорите на голямата въздухоплавателна компания „Истърн еърлайнс” и на заводите за самолети и ракети „Макдонъл Дъглас”. Из цялата страна, в най-красивите природни кътове, той построил луксозни хотели и хвърлил много пари за опазване на природната среда.

С името на най-възрастния брат, Джон Д. Рокфелер трети, пък е свързано създаването на Линкълн център в Ню Йорк – също огромен архитектурен ансамбъл, чието украшение и гордост е новата сграда на Метрополитен опера. Като пръв председател на Линкълн център, Джон дал 10 милиона долара собствени пари и убедил другите членове на семейството да отделят още 34 милиона за строителството под формата на благотворителност.

Има нещо иронично в това, че заради своята голяма обществена популярност и политическа мощ семейство Рокфелер много често ставало обект на разследвания, докато други богаташи си оставали в уютна сянка. Когато била издигна кандидатурата му за вицепрезидент, Нелсън Рокфелер трябвало най-подробно да обяснява на Юридическата комисия към Камарата на представителите в парламента какво представлява богатството му. Тогава той казал, че заедно с жена си притежава 62 милиона долара, като половината от тях са инвестирани в произведения на изкуството. Ден след ден пред комисията излизали на бял свят все нови данни за имотното състояние на Рокфелерови и най-сетне станало ясно, че тази американска династия притежава само акции над един милиард долара! Към тази сума трябвало да бъдат прибавени имоти, бижута и картини за още около 200 милиона долара. По-голямата част от това несметно богатство и по-точно 738 милиона долара били притежание на Джон Рокфелер младши.

Рокфелер център (Rockefeller Center) е голям комплекс от офис сгради в Манхатън, Ню Йорк, построен през 30-те години на XX век от рода Рокфелер.

Рокфелер център (Rockefeller Center) е голям комплекс от офис сгради в Манхатън, Ню Йорк, построен през 30-те години на XX век от рода Рокфелер.

© Източник: iStock

Когато между 1973 и 1978 година починали четири от децата на Джон Рокфелер младши, на сцената излезли внуците му. Те са 22 на брой. Едни се занимават с бизнес, други – с политика, трети ръководят обществени и благотворителни организации. Поотделно те нямат парите на някогашното семейство, но заедно, в сдружение, си остават извънредно значителна политическа и икономическа сила в Америка. Такава сила се очертава да бъдат и следващите поколения.

Братовчедите Рокфелерови задължително се събират два пъти в годината, за да обсъждат семейните дела. Най-голям общ интерес, разбира се, представлява „Рокфелер фамили енд асосиейтс” – организацията, която управлява по-голямата част от състоянието им. А това състояние продължава да нараства. Освен акции Рокфелерови имат колосални недвижими имоти, произведения на изкуството, радиостанции и какво ли не още.