Рибново

Това, което се случва в гоцеделчевското село Рибново през зимата, не може да стане през лятото. От май до август тук се работи здраво и никой не си и помисля за веселби. Осем месеца продължава мъката с тютюна. Всеки живее с надеждата, гали листата и младите кълнове. Преди това дълго са се договаряли, докато наемат земя под аренда. Плаща се веднага след пазарлъка. После се открива някоя стара къща или изоставена селскостопанска постройка, която се приспособява във временно жилище. И за там трябват пари. Накрая, като се изтъргува тютюна - което понякога никак не е лесно, всичко трябва да се изплати, а и някой лев да остане. За зимата. Така е от векове. Въобще тук нещата трудно се променят. По примера на останалите българи и рибновци тръгнаха по света. Но въпреки че ходят да работят в Испания, Португалия и Германия и берат маслини в Гърция, те спазват едно желязно правило - винаги да се връщат.

Рибново е на 30 км. от гр. Гоце Делчев. Разположено е навръх Родопите и има привилегията да гледа като на панорамен екран заснежените върхове на Пирин. То е най-голямото село в община Гърмен. Населението му е близо 4000 души и броят им никога не е намалявал. Макар гледката да е красива, мястото е усойно и трудно за осигуряване на препитание. Планината е обрасла с гора. Където няма дървета, стърчат скали. Тук-таме малки парчета площ раждат по някой картоф или глава лук. На по-широкото садят тютюн. Така са им поръчвали родителите едно време. И те така учат децата си днес. Тютюнът не чака никого да порасне.

Хората тук се определят като мохамедани - обиждат се ако ги нарекат помаци, но не смятат себе си нито за турци, нито за българи. Изповядват исляма и говорят единствено чистия език на Ботев и Вазов. Жените носят шалвари и са забулени с пъстри забрадки. Тези, които обличат светски дрехи, са единици и на тях не се гледа с добро око. Дори носенето на слънчеви очила не е прието.

Денем в кафенетата на Рибново не влизат жени. Позволяват си да пристъпват тази неписана забрана само онези момичета, които по една или друга причина временно са живели извън селото и са имали късмета да учат в града. Те обаче не са много. Защото в Рибново смятат, че жената е създадена да бъде съпруга, стопанка и майка, а не префърцунена интелигентка.

Вечерта е по-либерална. Младите излизат по центъра. Девойките се разхождат, хванати под ръка, а момците стоят отстрани и ги гледат. Това продължава един час. Тогава и на жените е разрешено да поседнат в кафенетата. Докато се омъжат. После животът става друг.

Далеч преди в една януарска съботна утрин в Рибново да писнат трите зурни и да задумкат трите тъпана на прочутата група "Лиманови" Муса Бабечки и Фекрие Бошнакова са се били харесали. По комшийски, както обикновено става тук. Родителите, макар и уж да не им се месят, няма как да не се в течение на всичко, което правят младите. Тук изненадващи сватби няма. Събитията се планират отрано. При Муса и Факрие всичко започнало преди около две години. От 45 дни се считат за сгодени, което позволява на момичето да ходи в дома на момчето. На гости и за малко. Нищо повече. За съжителство на семейни начала и други консумации преди брака и дума не може да става. Санкциите са жестоки, а истината се търси докрай.