То присъства отдавна в учебниците ни по зоология, а вероятно много от нас са го виждали и „кацнало" по дамските ревери, тъй като изящната му структура е вдъхновение за майсторите бижутери. Водните кончета са от насекомите с най-голям „фен клуб" сред ентомолозите. А от всичките описани около 6000 вида в България се срещат около 68 - огромно разнообразие на фона на близо 130-те вида, регистрирани в Европа. Днес обаче това летящо бижу е застрашено може би по-сериозно от всякога. Според д-р Милен Маринов, който се занимава с изучаването им от 1989 г. насам и е защитил докторската си степен на тема водни кончета, у нас има видове, срещащи се само на единични места в страната, което ги прави твърде уязвими.
„Водните кончета в България са слабо проучени и именно липсата на достатъчно познания е една от основните опасности за тях." Хората унищожават местообитанието им от незнание или от нехайство, а замърсяването на околната среда допълнително намалява шансовете им за оцеляване. У нас тези насекоми заемат важно място в екосистемата като унищожители на комари и мухи, а и защото са частотхраната на прелетните птици. В българската Червена книга за животни, издадена през 80-те години на миналия век, изобщо не са включени инсекти. Днес според много наши учени книгата има нужда от сериозна ревизия, а видовете водни кончета, предложени за включване в нея, са двадесет и два. Седем от тях са най-застрашени, като два са почти изчезнали, а останалите пет са под сериозна заплаха. „Повечето видове, които се срещат у нас, дори нямат свои български наименования" - казва д-р Маринов. Вероятно заради това през 2005 г. са организирани много събития в подкрепа на разпространението на информацията за водните кончета. Инициативата принадлежи на българската фондация „Биоразнообразие" и сдружението „Зелена България". По този повод са изнесени множество лекции в българските училища, отпечатана е серия пощенски марки с изображения на водни кончета, направен е и сайт, посветен на тях.
Но най-забележителното събитие е създаденият от сдружение „Зелена България" през 2004 г. резерват за водни кончета - единствен по рода си в Източна Европа. Намира се край с. Дебелт в местността Арпа дере. Идеята на създателите е това място да се превърне в нещо като „жив учебник", предлагащ благоприятна среда за развъждането на различни видове водни кончета. Предвижда се изграждането на образователен център за деца, специална програма с екскурзовод за българи и чужденци, чрез която посетителите да могат да се запознаят стъпка по стъпка с всички етапи от живота на тези насекоми.
Развъждането им е сложно изкуство. „Създаването на среда за различни видове водни кончета предполага съобразяване със специфичните изисквания на съответните видове - споделя д-р Маринов, който е сериозно ангажиран с проекта. - Някои от тях изискват наличието на бавно течаща вода, други на бърза, трети имат нужда от слънце, а други от сянка." За живота на „по-капризните" видове е от съществено значение дори и гъстотата на растителността. Но трудът на ентусиастите от организацията дава резултат. От гостоприемството на резервата вече са се възползвали над десет вида водни кончета. В процеса на създаването му не липсвали и изненади. При ограждането му се натъкнали на антична строителна керамика. През местността минава и древен водопровод. Освен с уникалния по рода си резерват за водни кончета България стана известна сред изследователите на тези насекоми със свое собствено откритие. През 1999 г., докато обикаля из Източните Родопи, близо до село Бялградец д-р Маринов попада на вид водно конче, което не било описано дотогава в науката. Кръщава го Somatochlora borisi и след няколко години (в които успява да докаже, че това наистина е напълно нов вид), през 2001 г., получава признание от световната и българската научна общност. „Колегите ми тук и в чужбина не вярваха, че наистина съм намерил нещо изцяло ново. По принцип новините в тази област идват предимно от тропиците. В Европа подобно откритие не е правено от няколко десетилетия" - казва той. Досега проучванията са показали, че Somatochlora borisi се среща по черноморското крайбрежие, в Източните Родопи, в някои части на Турция и Гърция. Отличава се с големия си размер, рисунъкът на главата му е необичаен и започва да лети по-рано отдругите представители на своя
род - от началото на май до средата на юни. Все още не се знае как протичат ухажването и любовният период, нито как се развива неговата ларва и дали се среща в други области по света.
Определено това българско бижу е предизвикателство за чуждестранните изследователи, пристигащи през лятото в България специално за да се срещнат с него.
Може би международното внимание, насочено към него, и усилията на няколкото български природозащитни организации ще спомогнат от Somatochlora borisi или неговите събратя от изчезващите видове да не останат само изящни брошки по дамските ревери.
- Шазлин Бабикян
Снимка: Стоян Лазаров