Редки вкаменелости разкриват зашеметяваща сцена от последните дни на динозаврите

Преди около 66 милиона години огромен астероид удря древна Централна Америка и предизвика петото масово изчезване на Земята, унищожавайки около 75% от известните видове. Наскоро открита вкаменелост на динозавър в Аржентина може да помогне на учените да научат повече за това как се е разиграла тази катастрофа.

Cañadón Tomás Quarry е находище на вкаменелости, което има „изключителен потенциал“ да разкрие какво се е случило в Южна Америка, когато масовото измиране е било в ход, казва палеонтологът Матю Ламана от Музея по естествена история “Карнеги”. Откритията в находището включват кости от множество хадрозаври, които може да са живели заедно в стадо, както и зъб на месояден динозавър, змийски прешлен и челюст на малък бозайник. Тези находки показват, че скалите на мястото са съхранили както големи, така и малки животни от тази праисторическа екосистема.

Днес районът е покрита с храсти пустиня, но преди около 66 милиона години тази част от Южна Америка е била топла, влажна и покрита с растения като папрати и палми. Предишни изследвания показват, че през Cañadón Tomás протичал поток, насочен към морето и заобиколен от широки заливни низини, казва палеонтологът Ноелия Кардозо от Националния университет на Патагония “Сан Хуан Боско”. Сладководното местообитание позволявало на намерените там същества да бъдат погребани и запазени, предоставяйки рядък поглед върху живота в тази част на света в края на креда.

„Има малко места, които съхраняват вкаменелости от сухоземни гръбначни животни, които датират от самия край на креда в Южното полукълбо“, казва Ламана, който наскоро описва находището на годишната конференция на Геологическото дружество на Америка.

Макар че скали, съдържащи вкаменелости на подходящата възраст, са по-трудни за намиране в Южното полукълбо, казва Ламана, експертите са отделили много повече време и усилия в търсене на вкаменелости от края на креда в Северното полукълбо. „В Южното полукълбо има по-малко изследователи и те често не са добре финансирани“, казва палеонтологът Александър Варгас от Университета в Чили, който не участва в новото изследване. Резултатът е едностранчив поглед върху това, което се е случило преди и след удара на астероида.

Cañadón Tomás помага това да се промени. С големи тревопасни животни, месоядни животни и фрагменти от по-малки животни, находището предоставя прозорец към цяла екосистема, която процъфтявала в края на ерата на динозаврите.

През 2020 г. изследователи от Националния университет на Патагония “Сан Хуан Боско” търсят нови находища на вкаменелости в Патагония, когато палеонтологът Бурно Алварес открива края на кост на крак. Но това не е просто изолиран фрагмент. Работейки в проливен дъжд, екипът продължава да търси, и в крайна сметка разкрива цяло костно легло (находище на вкаменелости).

Експерти от Университета скоро откриват доказателства за повече кости в Cañadón Tomás, разкривайки, че на мястото не е имало само един динозавър, а няколко индивида на различна възраст, което може да е показател, че става въпрос за стадо.

Хидрозаврите предизвикват интереса на Ламана, защото те са сравнително редки в скалите на Южна Америка. Подобни находки на континента често се оказват нови видове, като хадрозавъра Гонкокен (Gonkoken) от Чили, който Варгас и колегите му описват по-рано тази година.

Въпреки това, находището не предизвиква в изследователите “Уау” ефект веднага. „За да бъда честен, първоначално не бях много развълнуван от мястото“, казва Ламана. По това време теренният екип изучава и други изкопаеми обекти в района. Но всичко, което е необходимо, за да променят настройката си, се оказва пресяване на малки вкаменелости, сред които се оказва фрагмент от челюст на малък бозайник.

Фрагментът от горната челюст, съдържащ пет зъба, е на бозайник от креда, наречен регитерид (regitheriid). „Те били малки тревопасни бозайници, които имали високоспециализирани зъби с характерни ръбове и бразди“, казва Ламана. Животното вероятно е наподобявало гризач, с размерите на съвременния бурундук (Tamias), със зъби, предназначени за смилане на растения. Никой не бил откривал фосилна челюст на бозайник в целия геоложки басейн. Но изведнъж учените разбират, че мястото има потенциала да разкрие нови подробности за множество животни точно преди изчезването.

Бозайникът не е единствената малка значима находка. Докато копаят, експертите откриват зъб на месояден динозавър, наречен абелизаврид, като Карнотавър (Carnotaurus), както и нокът от по-малък теропод, наречен ноазаврид. Скалите на Cañadón Tomás дават и прешлен на малка змия, което подчертава, че мястото е било разнообразно на видове.

Останките от малки животни са важни индикатори за фосилни находища. Те често предоставят повече информация за състава на местната екосистема, отколкото големите динозаври. И тъй като по-малките скелети се разлагат и разпадат по-лесно от големите, здрави кости на динозаври, малките вкаменелости са рядкост. А челюстите на бозайниците, със зъби в тях, помагат на палеонтолозите да преценят по-добре как са се справяли древните роднини на човека във времето.

Колекцията от вкаменелости от Cañadón Tomás ще подейства като тест за хипотезите на палеонтолозите за това критично време. Някои проучвания предполагат, че броят на видовете динозаври е намалял в Северното полукълбо в края на креда, което може би е направило животните по-уязвими към изчезване. „Често се приема, че тези модели в южните континенти отразяват моделите в северните, но дали това е вярно?“ - пита се Ламана.

Въпреки че всички нептичи динозаври изчезват след удара, експертите все още не са наясно със съдбата на оцелелите видове в Южното полукълбо. „Възможно е разстоянието от мястото на удара да е благоприятствало оцеляването на някои групи в южните земни маси, като монотремни бозайници и предците на съвременните торбести животни“, казва Варгас. Това би помогнало да се обясни защо тези групи бозайници присъстват в Южното полукълбо днес, но почти напълно липсват на север.

Разкопките и анализът на вкаменелостите, открити в Cañadón Tomás, все още продължават. Полевият екип планира да се върне на обекта по-късно тази година и в началото на 2024 г., казва Кардозо. Всяка нова находка има потенциала да попълни глобалната картина за това какво е представлявал краят на креда, малко преди смъртоносния удар. „Повече и по-добри вкаменелости винаги са страхотни новини“, казва Варгас. И Ламана е обнадежден за това, което теренният екип може да разкрие по време на предстоящите експедиции.

„Ако нашият екип вече е открил вкаменелости на змия, два или три различни вида динозаври и бозайник, въпреки че буквално едва е надраскал повърхността“, казва Ламана, „кой знае какво още може да има там?“