На около 13 км южно от Йерусалим, където последните недорасли маслини и каменисти царевичаци отстъпват пред голата Юдейска пустиня, внезапно изниква стръмен конус с отрязан връх, подобен на малък вулкан. Това е Иродионът, едно от величествените архитектурни творения на Ирод Велики, цар на Юдея, който превърнал ниския хълм във внушителен белокаменен мемориал и го заобиколил с дворци за отмора, плискащи се басейни и терасирани градини. Проницателен и великодушен владетел, блестящ военачалник и един от най-изкусните и дейните строители на древния свят, Ирод повел царството си към ново благополучие и могъщество. Само че днес той е познат най-вече като лукавия и жесток монарх от Евангелие от Матея, който изклал всички младенци във Витлеем в неуспешен опит да убие новородения Исус, който според предсказанието щял да стане Цар на евреите.През средните векове се превърнал в образ на Антихриста: илюстровани ръкописи и готически гаргойли го изобразяват как скубе брадата си, обзет от безумен бяс, и размахва меч над нещастните деца, докато Сатаната шепне в ухото му. Ирод почти със сигурност е невинен по тези обвинения, за които няма никакви други сведения освен разказа на Матей. Само че със сигурност е убивал деца, включително трима от собствените си синове, както и съпругата си, тъща си и много други от своите придворни. През целия си живот съчетавал творчески талант и жестокост, хармония и хаос.
Израелският археолог Ехуд Нетзер е посветил последния половин век на търсенето на истинския Ирод - такъв, какъвто го обрисува каменното му наследство, а не историческата хроника. Разкопал е множество от големите строежи на Ирод навсякъде по Светите земи и е проучил дворците, в които живял царят, крепостите, от които се сражавал, и пейзажите, където се чувствал най-уютно. От многото фантастични архитектурни проекти на Ирод единствено Иродионът носи неговото име. Именно тук намерил последен покой владетелят в края на своето дръзко и кърваво житейско поприще.
Точното местоположение на гробницата на Ирод останало загадка в продължение на почти две хилядолетия - до април 2007 г., когато Нетзер и колегите му от Еврейския университет в Йерусалим не я разкопаха високо на склоновете на Иродиона. Откритието породи нови прозрения за един от най-загадъчните умове в древния свят - както и нови свидетелства за омразата, която Ирод будел у своите съвременници. Освен това доведе и до политически сблъсък, тъй като палестинците предявиха претенции към откритите на обекта артефакти, а евреите заявиха, че присъствието на гробницата затвърждава правата им над Западния бряг.
Ирод се родил през 73 г. пр.Хр. и израснал в Юдея - царство в сърцето на древна Палестина, разкъсвано от гражданска война и притиснато между могъщи врагове. Монархията на Хасмонеите, която от 70 години управлявала Юдея, била разделена от борбата между двама братя - принцовете Хиркан II и Аристобул II, - които яростно си оспорвали трона. На свой ред царството било впримчено в по-мащабния геополитически конфликт между римските легиони на север и запад и партите, отколешни римски врагове, на изток. Бащата на Ирод, главен съветник на Хиркан и талантлив военачалник, се съюзил с римляните, които прогонили Аристобул в изгнание и направили Хиркан цар на Юдея.
Още от момчешките си години Ирод разбрал ползите от съглашението с римските сюзерени - позиция, която дълго време била определяна като предателство спрямо еврейския народ - и в крайна сметка именно римляните го направили цар. През цялата си кариера той се опитвал да помири техните искания с тези на юдейските си поданици, които ревностно пазели своята политическа и религиозна независимост. Поддържането на това крехко равновесие било още по-трудно заради произхода на Ирод. Майка му била етническа арабка, а баща му - идумеец, и макар Ирод да бил възпитан като евреин, той нямал общественото положение на старите и властни йерусалимски родове, които държали монопол върху длъжността на първожреца, традиционно заемана от хасмонейските царе. Много от неговите поданици го възприемали като аутсайдер - „половин евреин", както по-късно ще напише неговият ранен биограф, еврейският воин и аристократ Йосиф Флавий - и продължавали да се борят за хасмонейската теокрация. През 43 г. пр.Хр. бащата на Ирод бил отровен от един агент на Хасмонеите. Три години по-късно, когато партите внезапно нахлули в Юдея, конкурентната хасмонейска фракция се съюзила с тях, свалила и обезобразила Хиркан и се обърнала срещу Ирод.
По следите на Ирод
Две хилядолетия след смъртта на цар Ирод неговите градежи, включително Стената на плача и Масада, продължават да са символи на Светите земи. Филмът „Изгубената гробница на Ирод" изследва тези места и използва компютърни възстановки, за да покаже как са изглеждали структурите, когато са били нови. На 14 декември от 21 часа само по National Geographic Channel.
Вижте повече