Ран Босилек – поетът на детската радост

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

1964 г.

Бъдещият писател губи баща си - занаятчия и опълченец от Освободителната война - когато е седемгодишен.

Завършва Априловската гимназия през 1904 г. и работи като учител до 1908. Написва първото си детско стихотворение „На косичка“ за своите малки ученици, което публикува в списание „Светулка“ през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910). Завършва право с докторат в Брюксел, Белгия, през 1916 г. Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да прекрати адвокатската си практика, за да се посвети изцяло на литературата за деца.

Твори в поезия, ритмична проза и приказки, сюжетите му са оригинални и класически, вдъхновени от народното творчество.

Ран Босилек участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели и членува в Съюза на българските писатели.

Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България.

През 1932 г. книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на издателство „Хемус“ (най-значимото българско издателство в периода 1918 – 1947 г.), печели престижната международна награда “Шумейкър” на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.

Като редактор на сп. „Детска радост“, Ран Босилек привлича към писането за деца и автори, като Елисавета Багряна, Дора Габе, Веса Паспалеева, Асен Босев, Чичо Стоян, Гео Милев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Елин Пелин, Георги Райчев и др.

Той е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Издава множество книжки с приказки от норвежки, руски, индийски, шведски, японски произход. Превежда или побългарява приказки на Х. К. Андерсен, Братя Грим, Ш. Перо, творби на В. Буш, М. Твен, А. С. Пушкин, А. П. Чехов.

Ран Босилек не случайно е наречен Поет на детската радост.

Любимият на поколения български деца писател умира на 8 октомври 1958 г. в София. Оставя голямо по обем и значимост творчество, представено в десетки отделни издания и сборници.

Част от неговите произведения са:

• стихотворението “Я кажи ми, облаче ле бяло” (1916);
• сборниците „Косе-Босе“ (1923), “Кумчо Вълчо (1924), “Кума Лиса” (1924), „Бялото петленце“ (1932), “Гарван грачи” (1936) „Клан, недоклан“ (1948), „Родна стряха“ (1954), „Родна реч“ (1970);
• стихосбирките “Чик-чи-рик” (1925), „Синчец“ (1930), „Весели очички“ (1936), „Радост“ (1956);
• книгите „Патиланчо“ (1926), „Патиланско царство“ (1927), „Бате Патилане“ (1927), „Патиланчо Данчо“ (1929), „Патиланчо на село“ (1935), „Патиланско училище“ (1942), „Неродена мома“ (1926), „Жива вода“ (1933) и много други скъпоценни за българската литература творби.

"Дядо и ряпа" - детска приказка от Ран Босилек.