Пумите се завърнаха в Патагония и срещнаха пингвините. Последва изненада

В продължение на десетилетия пумите ловували овце от стопанствата по аржентинското крайбрежие, а животновъдите ги преследвали – масово. Пумите изчезнали от района. После, през 2004 г., природозащитници създали Национален парк „Монте Леон“ в региона. Както се очаквало, след като ловът бил спрян, големите котки се завърнали. А когато се върнали, заварили нов играч в стария си квартал: магелановите пингвини.

След това се случило нещо, което учените не очаквали: не само че пумите ловували пингвини, но и че сезонното пристигане на птиците променило изцяло начина, по който тези самотни котки се движат, взаимодействат и ловуват в пейзажа. Ново изследване, публикувано в Proceedings of the Royal Society B, документира тази промяна в поведението на пумите за първи път и поставя под въпрос представите ни за това какво се случва, когато големите хищници се завърнат в екосистемата.

„Когато започнем да възстановяваме дивата природа, видовете, които се връщат, може да открият система, различна от тази, която са обитавали преди 100 години – и те се адаптират към нея“, казва Емилиано Донадио, научен директор във Fundación Rewilding Argentina и съавтор на изследването.

Първоначално изследователите не възнамерявали да изучават тази уникална връзка хищник–плячка. Главният автор и еколог Мичъл Серота, тогава в Калифорнийския университет в Бъркли, работел с Fundación Rewilding Argentina, за да проучи как дивата природа реагира, когато човешкият натиск бъде премахнат от бивши земи на стопанствата. „Отидох в Патагония, за да разбера какви са резултатите от възстановяването като цяло. Пингвините изобщо не бяха в първоначалния фокус“, казва той.

През 2023 г. Серота и колегите му съобщили, че големите котки всъщност се хранят с тромавите птици. „Това взаимодействие беше известно, но мислехме, че е незначително“, казва той. „Може би само няколко индивида.“

Екипът бил монтирал 32 фотокапана в парка и проследил 14 възрастни пуми (Puma concolor) с GPS нашийници между септември 2019 и януари 2023 г. Комбинирайки тези данни с полеви наблюдения, изследователите бързо осъзнали, че пумите похапват пингвини далеч по-често от очакваното.

„Получавахме многократни засичания на пуми точно около колонията на пингвините“, спомня си Серота. „Тогава стана ясно, че това не е второстепенна подробност. Беше нещо, което оформя начина, по който тези животни използват пейзажа.“

Тъй като магелановите пингвини (Spheniscus magellanicus) прекарват по-голямата част от живота си в морето, те са необичайна плячка за голям сухоземен хищник, чието меню се състои най-вече от сухоземни бозайници като елени, гуанако (родственици на ламите) и зайци. Но по време на размножителния си сезон – приблизително от септември до април – морските птици се струпват на сушата в големи колонии. В Монте Леон над 40 000 гнездящи двойки се събират по крайбрежие с дължина около 2 км.

За пумата, чиято територия може да покрива стотици квадратни километри, това създава странна ситуация: изключително изобилен източник на храна, концентриран на много малко пространство и достъпен само през част от годината. Екипът установил, че гъстотата на популацията остава подобна – около 13 котки на 100 кв. км – независимо дали пингвините са там или не. Тоест пингвините не увеличават броя на пумите, а променят начина, по който котките споделят пространството.

Оказва се, че пумите, които ядат пингвини, се държат доста различно от онези, които предпочитат друга храна в Патагония. Изследването установява, че котките, които се хранят с птици, много по-често споделят едни и същи територии в сравнение с тези, които не ядат птици, и не се нападат толкова често, колкото би се очаквало. „С други думи, пумите, които ядат пингвини, са доста толерантни една към друга“, казва Донадио, който е и изследовател на National Geographic.

Тази толерантност е изненада, предвид стереотипа за пумите като самотници. В Патагония тези големи котки се движат открито, тъй като са върховният хищник. „За разлика от Африка, тук няма нужда да се събират в групи, за да повалят плячка, която е два или три пъти по-голяма от тях. И за разлика от Северна Америка, тук няма мечки гризли, черни мечки или вълци, така че тези котки не се налага да се промъкват през нощта, както правят там“, казва Джим Уилямс, биолог с десетилетен опит в Montana Fish, Wildlife and Parks и автор на Path of the Puma, книга за връзката между морските птици и големите котки.

От една страна, логично е пумите да се възползват от новия източник на храна, защото пингвините са нискорискова плячка. „Големите котки – лъвове, пантери, пуми – винаги ловуват най-обилните и уязвими налични източници на храна“, казва Уилямс, който не е участвал в изследването. „Това не е изненадващо от екологична гледна точка или като естествено поведение, но е изненадващо за хората, които не знаят, че пингвини и пуми се застъпват в една и съща територия“, добавя той.

Промените в поведението обаче са изненадващи. „Смятаме пумите за изключително агресивни и нетолерантни“, казва Донадио. „Но когато храната е обилна и концентрирана, няма нужда да я защитават. Те стават по-социално толерантни“, добавя той.

Донадио казва, че засега проучванията показват, че колонията от пингвини е останала стабилна или дори се е увеличила, откакто паркът е създаден. Остава неясно обаче как промените в поведението на пумите, предизвикани от пингвините, се отразява на останалата част от екосистемата – особено върху гуанакото, доминиращия тревопасен в Патагония и основната традиционна плячка на пумите.

Въпреки поведенческите промени, документирани в изследването, важни въпроси остават без отговор. Учените все още не знаят колко пингвини убива всяка отделна пума, което затруднява оценката на дългосрочното въздействие върху колонията, въпреки че числеността на пингвините в Монте Леон засега изглежда стабилна или нараства. Те също така не могат да определят дали високата плътност на пуми е временно или дългосрочно състояние на екосистемата.

Освен това изследователите тепърва трябва да установят по-широките екологични последици от промяната в поведението на пумите, предизвикана от пингвините. „Знаем, че колонията от пингвини е променила къде, кога и как пумите си набавят храна, но следващата стъпка е да разберем екологичните последици от тази промяна“, казва Серота.

Засега откритията за поведението на пумите показват, че когато природата получи пространство, тя не винаги се връща към предишното – тя импровизира. „Възстановяването не означава връщане към някакъв исторически момент“, казва Серота. „Видовете се завръщат в екосистеми, които са се променили драстично. Това може да създаде напълно нови взаимодействия.“

Неправителствената организация National Geographic Society, посветена на осветляването и защитата на чудесата на нашия свят, финансира работата на изследователя Емилиано Донадио. Научете повече за начините, по които National Geographic Society подкрепя изследователите.