Първи ноември - Ден на народните будители

За първи път Денят на народните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал Денят на Свети Йоан Рилски /по стар стил/.

През 1922 г. Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава. В освободена от османско владичество България всеки човек - от представителите на елита до обикновените хора, съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители, не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество възрожденският идеал е рухнал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път Денят на народните будители е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и че 9 години преди Освобождението на България, през 1869 г. се създава Книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките.

На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското възраждане. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява неговата традиция. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".