Защо иманярите още търсят златото на Алтънлъ Стоян войвода?

България • от

Това е разказ за Алтънлъ Стоян, превърнал се в легенда, както се случва с много други български юнаци, войводи и хайдути от турско време. Но и разказ за едни други айдуци, които неуморно вършеят земята на героите в търсене на легендарните им съкровища.

Златни монети. Снимка с илюстративна цел.

Златни монети. Снимка с илюстративна цел.

© Илюстрация: IStock

Но най-напред, нека си припомним кой е Алтънлъ Стоян войвода.

Алтънлъ Стоян е роден около 1765 г. в град Котел, Османска империя. Между 1820 и 1828 г. оглавява хайдушка дружина в Източна Стара планина. Носи нашити със сърма дрехи, а фесът му е украсен с алтъни (стара златна турска монета). Затова и получава псевдонима Алтънлъ, което в превод от турски език означава златен.

В две местности, разположени на запад от Котел и носещи звучните български имена Равна и Зеленич, са укритията на хайдушката чета, в която участват около 20 души. Дружината често ограбва турски обекти и убива високопоставени служители на султана, включително предводителя на турските потери Кула Калаузин. Алтънлъ Стоян бързо се прочува като защитник на сиромасите, на които раздава щедро от заграбеното злато.

При Добрал (дн. с. Прилеп), който се намира на възвишението до р. Луда Камчия в южния край на Ришкия проход, Алтънлъ Стоян освобождава 37 жени и деца, готвени за продан. Отвежда ги в Котел, Сливен и Стара Загора. А през 1800 г. войводата, заедно с четата си, се включва в отбраната на родния си град при нападение на огромна тълпа кържалии, предвождани по това време от Индже войвода и Кара Фейзи.

През 1828 г. в Чалъкавашкия проход (дн. Ришки проход) четата обира царската хазна, натоварена на 40 катъра. Но в сражението загиват двама четници, а самият Алтънлъ Стоян е тежко ранен. Той разпуска четата, но другарите му го пренасят през Медвен, Усоите и Разбойна в Котел в дома на приятел, чийто баща е прочут лечител. Той обаче не успява да го спаси. Не след дълго Алтънлъ Стоян е погребан в скривалището на къщата. Но неговите подвизи са обезсмъртени от българския народ в много песни и легенди.

Мъж на лов на съкровища с металотърсач сред природата.

Мъж на лов на съкровища с металотърсач сред природата.

© Илюстрация: IStock

Една от тези легенди разказва следната история.

Всички знаят, че мястото, където е върлувал, дет се казва, Алтанлъ̀ Стоян войвода е една местност, наречена Зеленѝч. Хубава живописна местност с гъсти гори. Там било неговото свърталище и оттам се изтеглял, нападал турските кервани и пак там се прибирал.

Наричал се Алтанлъ̀ Стоян, защото имал много златни моменти и много от тях били навързани на главата му. Тъй си ходел с тях и ги дрънчал, да показва, че има много злато. Даже и калпакът му целият бил направен със златни монети. Силяха му - всичко било със злато. (Силях е кожен пояс с прегради за поставяне на различни неща — нож, пищови, кремък и др.)

Говори се, че неговото злато, и не само неговото, въобще на цялата чета, всичкото, което са плячкосали от турските хазни, се намира в тази местност Зеленѝч. Белегът за намиране е някакъв калдъръм. Тука нашите иманяри всичките тъй викат: “Калдъръма – каа – намерим ли, там са парите на Алтанлъ̀ Стоян войвода.”

Този калдъръм, според хората, представлява камъни, наредени като калдъръм. Като се развали калдъръма, отдолу под него се намират парите на Алтанлъ̀ Стоян войвода. В тая местност даже аз съм ходил и използвах едни иманяри да ми свършат съвсем друга работа. Има едни камъни, грамадни, бели, които отгоре, много интересно, изглеждат като че ли са дялани с пила и са нарязани, нарязани, та приличат на калдъръм. И понеже кат ми трябваха едни камъни да правя разни корита, чешми и ням кви работи, намерих едни майстори, които ги знам, че са иманяри, и им казвам:

- Аз калдъръма го знам къде й. То – викам – не е калдъръм, направен тъй, ами върху ония камъни е ей тъй нарисуван. Ша ви го покажа, ща ми извадите тез камъни, ша ги нацепите. Камъните на мен ми трябват, пък отдолу какот намерите й вашо.

И те са хванаха хората само зарад туй. Иначе нямаше как да ги хвана. Из тях балкани, тия камъни да се изнесат, никой не ще да отиде. И те действително един такъв грамаден камък го нацепиха. Деня и нощя работиха, щот се увериха, че туй е калдъръма. Обаче го развалиха калдъръма и отдолу няма нищо. Та й до ден днешен продължават да го търсят. (Българска народна поезия и проза, Том седми, С. 1983)

Видеото от 30.01.2020 г. показва бивака и техниката на иманяри, които търсят съкровището на Алтънлъ Стоян войвода. Арестувани са от полицията.