Днес е Голяма Богородица

Християнският празник Успение Богородично е посветен на вечното заспиване, на смъртта на Божията майка. Когато на 64-годишна възраст Богородица се молела в Елеонската планина (в западното ѝ подножие била разположена Гетсиманската градина), при нея се спуснал Архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и ѝ възвестил, че след три дни духът ѝ ще се пресели в царството небесно. Божията майка приела с радост вестта и си пожелала да види още веднъж преди смъртта си Светите апостоли заедно.

Желанието ѝ се сбъдва и по чудодеен начин те се явяват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. На третия ден ангелите слизат да вземат душата ѝ. Богородица е погребана в пещера, затисната с камък, до Гетсиманската градина. На третия ден след нейната кончина гробницата е намерена празна, останала само плащеницата ѝ, тъй като светицата възкръснала.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”

В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави въздигане на хляба.

Празникът Успение Богородично е наричано от българите Голяма Богородица (за разлика от Малка Богородица, когато на 8 септември се чества Рождеството на Пресвета Богородица). Той се отбелязва навсякъде с тържествена църковна литургия, на която се освещават обредни хлябове, наречени богородични пити, които след службата жените раздават за здраве.

Често на този ден се правят сборове, на които пристигат гости от съседни села. Сборовете се свикват в селищата, където Света Богородица е патрон на местната черква. Селяните купуват с общи пари животно, което колят за курбан.

Във всички български селища Света Богородица е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството.

В християнската религия Божията майка е носителка на божественото женско начало, въплъщавано в епохата на езичеството от Великата богиня майка (Р. Попов).