Потайности и в София (от брой юли 2006 г.)

България

 Тук човек може с няколко крачки да се върне хилядолетия назад. Достатъчно е да слезе в подлеза на Президентството и да стъпи на полираните от времето каменни плочи, които ще го преведат през източната порта на антична Сердика. От двете му страни се издигат стени, чиито основи били положени от император Марк Аврелий през 70-те години на II в. сл.Хр. Няколко десетилетия по-рано неговият предшественик Траян провъзгласил още по-древното тракийско селище за римски град.

Сердика станала Средец, после София и днес, почти две хилядолетия по-късно, жълтите павета минават на метри над плочите на античния път. Новите сгради погребали миналото под себе си. И все пак в сутерените на София има места, където можем да се докоснем до него.
Базиликата „Св. София" е един от малкото паметници, устояли на всички превратности на историята.
Скрита между дърветата и в сянката на златните кубета на „Св. Александър Невски", тя не грабва отведнъж вниманието на минувача с непривичните си ъгловати форми и на пръв поглед грубите неизмазани стени. Но старата църква заема това второстепенно място сравнително отскоро. Насред днешния претрупан столичен пейзаж на човек му трябва малко време, за да установи, че някога „Св. София" е заемала най-високото място в околността.

Всъщност базиликата е дори по-стара, отколкото изглежда. Тухлените стени, сред които прекрачва посетителят днес, са на 1500 години. Вероятно именно масивният градеж ги е съхранил през вековете, докато София сменяла своите господари. Разбира се, османците превърнали тази най-лична сграда в джамия, но споменът за християнското минало не се загубил. През ХVII в. пътешественици дочули от местни хора, че под нея имало таен параклис с мощи на светии. Което ще се окаже истина. Или почти.
Защото църквата затваря под себе си прашен лабиринт от зидове, саркофази и сводести гробници, който крие още няколко века история. „Да се спуснеш под „Св. София" е все едно да попаднеш в машина на времето - обяснява Константин Шалганов от Музея за история на София. - Няма друг паметник, който така пълно да отразява историческата съдба на града." Шалганов ръководи последните археологически проучвания под църквата. Те са предвидени като част от мащабен проект за консервация, реставрация и експониране на целия комплекс. Някога целият хълм се намирал извън стените на Сердика и тук се разпростирал некрополът на града.
Според Шалганов именно около „Св. София" се оформила неговата най-представителна част. „Само тук са открити повече от сто гробни съоръжения - от прости ями до гробници със стенописи." Неслучайно тук бил построен и може би най-ранният християнски храм в българските земи.
„Базиликата, както я виждаме днес, е четвъртата църква на това място - разказва Шалганов. - Първата култова сграда датира от началото на IV в., когато християнството било признато за равноправна религия в Римската империя." В началото на ХХ в. под централния кораб са открити една над друга две мозайки, съхранили очертанията на много по-малка гробищна църква, която била преустройвана няколко пъти.

През 1997 г. долната мозайка е вдигната за реставрация, което позволява на археолозите да проучат пространството под нея. „Отдолу открихме подиум за олтарна маса - обяснява Шалганов, - към който беше прилепено двукамерно гробче с по една сребърна кутия във всяко отделение." По-малката съдържа човешки зъб, а по-голямата - все още неизследвана органична материя. Вграждането на тези останки в основата на църква показва, че става дума за реликви или мощи на светци.„Християнската общност се е събирала при гроба на мъченика на датата на неговата смърт - обяснява Шалганов. - Присъствието на мощите е осигурявало застъпничеството на светеца в полза на вярващите."
„Св. София" е съхранила в себе си отдавна отминали неща - казва археологът. - И заслужава повече внимание." Но на входа към подземието вече от години виси надпис „Обектът е в реставрация".
„Проектът е готов от 2000 г. - обяснява инж. Борис Чилев, изпълняващ длъжността директор на общинско предприятие „Стара София".

Предвижда се укрепване на цялата сграда, връщане на реставрираните мозайки, създаване на музейни пространства. Търсим инвеститори." Той се надява на приемането на България в ЕС и на европейските фондове, които биха могли да отпуснат необходимите средства - почти 5 млн. евро. Липсата на пари невинаги е нещо лошо. През 1913 г. видният български археолог Богдан Филов си спомня, че в някакъв момент дори се говорело за разрушаването на порутената църква, но идеята била изоставена заради значителната сума, необходима за събарянето на толкова голяма сграда. „Св. София" оцеляла, но ще трябва още време, преди съхранената под нея история на града да стане достъпна за широката публика. В подножието на същия хълм археолози проучват паметник с различна съдба. Проучват го на части - не само защото е много голям, но и защото се оказва неразделна част от урбанистичното развитие на столицата. Откриването на сердикийския амфитеатър през 2004 г. изненада повече собствениците на терена, отколкото специалистите - Археологическият музей отдавна съхранява една мраморна плоча, на която са изобразени циркови игри с животни и хора. Руините на ул. „Будапеща" - буквално в задния двор на Националния институт за паметниците на културата - разрешиха спора за мястото, където са били организирани те.
Тогава беше проучен само югоизточният ъгъл на съоръжението, чиято арена - според ръководителя на разкопките Жарин Величков от НИПК - е била с размери 50 на 30 м. „Амфитеатърът е бил построен в самия край на III в. - обяснява той, - когато Сердика става столица на римската провинция Средиземноморска Дакия, а по-късно Константин Велики го разширил."
Година по-късно нов строеж в съседство попадна на западната част на амфитеатъра. Междувременно фирмата, чийто хотел стана повод за откриването на паметника и която финансира проучването на първия участък, трябваше да прекрои проекта си така, че да съхрани руините и да ги направи достъпни за посещения. Работата е към края си и понастоящем древните зидове са вградени във висока 12 м полуподземна зала, около която се развиват нивата на хотела. „Проектът предвижда частична реставрация на структурите - обяснява Жарин Величков - с използване на материали, които са максимално близки до оригиналните."

Иначе в кабинета на инж. Чилев отлежават много идеи за културното наследство на столицата, включително един голям проект за създаване на паралелно археологическо ниво под съвременната централна градска част. То трябва да свързва източната порта на Сердика с подлеза на ЦУМ, античните и средновековните развалини под Булбанк и западната порта до новоосветената католическа катедрала „Св. Йосиф".
Остава надеждата, че някой ден тази подземна София ще види бял свят.

-Маргарит Дамянов

Снимка: Мони Франсес

Свали като PDF