Помпей крие още много тайни, но трябва ли разкопките да продължават?

Само през последната година разкопки в древния римски град Помпей водят до откриването на съоръжение за пране (fullonica) на 2000 години, спалня, използвана от роби, и фреска, изобразяваща първообраза на пицата (без доматите – те са щели да пристигнат в Европа поне след още 10 века).

Нито едно от тези открития обаче не произтича от нови разкопки в 6-метровия слой пепел, обвил града след изригването на вулкана Везувий през 79 г. Десетилетия наред италианското правителство има мораториум върху всякакви нови разкопки в Помпей. Това означава, че повечето от находките са странични продукти от усилията за запазване и възстановяване на това, което вече е открито, според Стивън Елис, професор по римска археология в Университета в Синсинати, работил по разкопките в квартал “Порта Сабия” в Помпей.

Елис добавя, че разкопките са предизвикали свлачища и пропадания по протежение на разкритите райони, предизвиквайки международно недоволство, което пък е наложило възстановителни и укрепителни работи.

Помпей, разбира се, има още тайни за разкриване. Според прогнозите между 15% до 25% от града остава неразкрит. За много археолози обаче въпросът не е какво остава да се намери, а трябва ли изобщо разкопките да продължават?

„Имаме достатъчно [разкопани части от] Помпей”, казва Елис. Това, което наистина трябва да направим, е да го съхраним възможно най-добре за бъдещето.“

В древния римски град не е съществувало зониране и повечето бизнеси и търговски площи са били струпани около големите улици, много от които вече са проучени, според Ерик Полер, професор по класическа история в Университета на Масачузетс-Амхърст, който е работил на терен в Помпей. Придвижвайки се на изток обаче, гъстотата на населението и използването на терена намаляват.

Вместо задните дворове с големи градини, статуи и колони, както се вижда в по-населените и богати райони на града, Полер подозира, че източната част може да изглежда по-скоро като земеделска земя.

Полер отбелязва също, че археолозите са пропуснали много информация в предишни разкопани райони. Експертите очакват да открият още артефакти, картини и графити, както и жертви на вулканичното изригване.

Връщането назад към тези открити райони с нова и по-добра технология може да доведе до също толкова вълнуващи открития, колкото разкопаването на нови обекти, без града да се излага на риск – и способността на бъдещите поколения да го видят – добавя Елис.

В миналото, например, всички повредени или непълни стенописи или керамика може да са били изхвърляни. Но сега AI роботи помагат на археолозите да ги сглобят отново, а вид лидар (LiDar) може да записва пространства в три измерения, според Елис.

„Сега имаме тези 3D-модели, където всъщност можем да се върнем към почти всеки момент от нашите разкопки и да видим това пространство.“

Полер, който помогна за създаването на Pompeii Bibliography and Mapping Project, също посочва технологии, които позволяват на хората да визуализират по-добре Помпей. В момента той работи върху Pompeii Artistic Landscape Project, който ще даде възможност на интернет потребителите да търсят всеки елемент, изрисуван върху стената на Помпей.

„Това ни дава шанс да преразгледаме 200-годишната история на разкопките“, казва Елис. „Всъщност можем да видим [Помпей] в по-добро състояние. Можем да провеждаме разкопки по-интересни и по-модерни начини.“

Част от града обаче вече е изгубена. През 2014 г. например проливни дъждове причиняват три срутвания само за три дни в Помпей: гробница, арка в храма на Венера и стена на работилница. Преди това през 2010 г. “Къщата на гладиаторите” (Schola Armarturarum) се срутва, вероятно поради възстановителните работи през 40-те и 50-те години. Разрушаването на сградата, една от най-прочутите в Помпей, отчасти става причина ЮНЕСКО да обмисля да извади града от списъка на световното наследство. (Години по-късно, след значителни усилия за възстановяване, е решено статутът на Помпей да се запази.)

Разкопките, които може да са допринесли за тези проблеми, не са непременно извършени неправилно. Просто с течение на времето процесите и технологиите се развиват, което подхранва идеята за намаляване на археологическите разкопки.

„Утре може да имаме по-добри умения, инструменти, информация, технологии и просто физически способности“, казва Полер. „Така че, ако го направим днес, ограничаваме възможностите в бъдеще.“

Италия предприема мерки за запазване и възстановяване на това, което вече е открито в града. Проектът Great Pompeii, който започна през 2012 г. съвместно с Европейския съюз, изразходва 105 милиона евро за осигуряване на насипи, възстановяване на стени и защита на конструкциите от излагане на атмосферни влияния, наред с други цели. Проектът приключва през декември 2019 г., но как да се привлекат туристи с нови открития, без да се застрашава града, остава спорен въпрос в италианската политика.

Откритията, направени по време на реставрационния проект, обаче се оказват също толкова привличащи вниманието. Работата за подобряване на стабилността на Регион V (Помпей има общо девет региона) през 2018 г. разкрива фрески, включително една близо до “Къщата на сребърната сватба”, включваща двойка делфини - величествен пример за това как е живяла аристокрацията.

По-късно същата година археолозите откриват това, което наричат „Омагьосаната градина“, пищно декориран ларариум (частта от къщата, отделена като олтар за почитане на боговете), изобразяваща мъж с кучешка глава, потенциално намигване към египетския бог Анубис.

„Едно от нещата, които можем да очакваме с нетърпение всеки път, когато мислим за разкопки на Помпей, е удивлението и изненадата“, казва Полер. „Ще открием абсолютно прекрасни парчета и проблясъци от миналото с всяка копка.“