Полет на фантазията

Сапфирено проблясване, пърхане и малкото птиче - дали пък не беше насекомо - изчезва като мигновен мираж. Секунди по-късно се появява отново. Да, птица е - подобна на дервиш, с големина на палец, със супер подвижни крила, които правят по 80 маха в секунда и издават съвсем тихо жужене. Докато птицата се е втренчила във фунийката на едно яркооранжево цвете, тънко като конец езиче се стрелка от игловидния й клюн. Слънчев лъч проблясва върху бляскавите й пъстроцветни пера, а отразеният цвят е ослепителен като скъпоценен камък, огрян от слънцето. Не е чудно, че колибрите пробуждат любов и че са толкова трудни за описание. Дори най-сериозните учени не могат да избегнат думи като „прелестни", „поразителни" и „екзотични".

Още по-учудващ е фактът, че привидно крехкото колибри е едно от най-издръжливите създания в животинското царство. Около 330 вида благоденстват в разнообразна, често сурова среда: от Аляска до Аржентина, от пустинята Аризона до бреговете на Нова Скотия, от равнинните гори на Бразилия до вечните снегове на Андите на височина 4500 м. (Странното е, че птиците обитават само Северна и Южна Америка.)

„Те живеят на ръба на възможностите за гръбначните животни и се справят перфектно" - казва орнитологът Карл Шухман. Той знае за колибри, живяло на затворено 17 години. „Представете си колко трябва да е издръжлив организъм, тежащ само 5-6 грама, за да живее толкова дълго" - казва той. Сърчицето му колкото боровинка, което бие средно с 500 удара в минута (при това когато е кацнало!), през живота му е туптяло 4,5 милиарда пъти - почти двойно повече от това на 70-годишен човек.