Плаж на остров Ахамб във Вануату.
За първи път стъпих във Вануату преди повече от 10 години, на едно нискобюджетно пътуване из Тихия океан. Никога не си бях представял, че съдбата ще ме обвърже толкова силно с това малко, скромно и красиво кътче на света.
Плумерия (франджипани) е много ароматен цвят. Често хората във Вануату се закичват с него.
Онова пътуване започна от Южна Индия. Тъкмо бях завършил магистратурата си по лингвистика и ми се пътуваше. Бях се съгласил да се присъединя към екипажа на малка яхта, която трябваше в рамките на една година да бъде доставена в Нова Зеландия. Срещу доброволна помощ на яхтата, щях да получа възможност, с много малко разходи, да посетя далечни и екзотични места в Югоизточна Азия и Меланезия: Индонезия, Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови и Вануату.
– Вануату, – казваше ни капитанът с блясък в очите: – Там живеят най-милите хора на света!
Големите усмивки са навсякъде. Децата прекарват много време в игра и сред природата на големи тумби. На тази снимка група деца отиват на празненство.
Освен това в Меланезия има голямо езиково разнообразие. Население от няколко милиона души, а се говорят над 1000 малки автохтонни езика. Не диалекти, а истински езици, повечето недокументирани и застрашени от изчезване. Така пишеше в учебниците по езикознание.
Хем щях да начеша сърбящите ме крака, хем да задоволя професионалното си любопитство.
Хора са се събрали на площад в Порт Вила за да наблюдават военен парад по случай Деня на независимостта. Националната идентичност е сравнително нов феномен. Държавата обединява над 100 етнолингвистични групи, които имат силна местна идентичност. Флагът на Вануату съдържа два важни традиционни символа - извит бивник от прасе, който е символ на традиционните форми на лидерство, и две клонки от палмовото растение намеле (Cycas seemannii), които се използват за обозначаване на свещени места, както и места и предмети, които попадат под различни табута.
По време на прекосяването на Индийския океан плановете на капитана се промениха, та едногодишното плаване рязко прекъсна след само един месец. Мислех да се откажа от пътуването през Меланезия, но вече бях прочел и измечтал толкова много за езиците, островите, вулканите, океана и хората, че реших да продължа сам. Докъдето стигнат спестяванията. Е, стигнаха за няколко месеца, изпълнени с много автостоп по земя и море. Прекарах много време с невероятни местни хора по градове, села и пътища. Навсякъде ме обсипаха с доброта и гостоприемство.
Едно от най-традиционните ястия във Вануату се нарича лаплап. Има различни варианти, но всички включват настъргването на кореноплод (таро, ям, сладък картоф, касава) или хлебен банан. Върху него се поставя месо или морски дарове и се завива в листо от банан или друго растение. Пече се в специално огнище измежду силно нагрети речни камъни. На снимката баба Келен ме черпи лаплап, който току-що е сготвила.
Във Вануату наистина имаше нещо специално. Навсякъде ме посрещаха със страхотни усмивки. Според едно проучване, във Вануату живеят най-щастливите хора на света. Въпреки че Вануату е една от най-бедните държави в света (откъм пари, БВП и т.н.), вануатците са изключително позитивни. Няма гладни, бездомни и самотни хора. Имат много силна връзка със земята. Тя ги храни, те ѝ принадлежат. Сигурност им дават силните семейни връзки, сложните мрежи от социални контакти, и ценности като споделяне, равенство и скромност.
Няколко години по-късно, отново във Вануату, служителка на неправителствена организация, която работи за устойчивото развитие на страната ми обясни: Устойчивото развитие се крепи на три стълба – икономически, социален и екологичен. В случая на Вануату, макар икономическият стълб да изглежда неразвит (поне по нашите западни стандарти), социалният и екологичният стълб са достатъчно стабилни, за да гарантират добруването на огромната част от населението.
При онова първо посещение на Вануату преди повече от десет години, случайно се запознах с Том, норвежки антрополог, който работеше с малка общност от 650 души, живееща на малко островче от половин квадратен километър на име Ахамб. До Ахамб се стига трудно, но в столицата Порт Вила, Том ме запозна с част от лидерите на общността. Те имат собствен език, на съседния остров говорят друг. Островчето им обаче се смалява заради климатичните промени и сеизмична активност, населението расте и вече няма място за всички. Та хората от Ахамб мигрират към градовете или на други места, а децата им все по-рядко говорят на техния език. Вместо това използват езика бислама, който е националният език на Вануату и който всички вануатци също говорят.
Баба Пера и леля Джени от Ахамб тъкмо са се върнали от градината с хлебни банани за вечеря и се забавляват като четат история, която заедно записахме на техния език.
Ахамбците в Порт Вила ми казаха, че много искат някой лингвист да документира техния език, да им помогне да започнат да пишат на него, да запишат историята си, митовете и легендите и цялото традиционно екологично знание, което би изчезнало с езика. Кандидатствахме за финансиране, получихме го и от 2017 г. имам привилегията да прекарвам няколко месеца във Вануату почти всяка година.
Когато пристигнах на остров Ахамб за пръв път, за да започнем работата по езика им, отседнах в къщата на Мариян и Калмасе. Те станаха мои приемни родители. Местните привички повеляват, че всеки външен човек, който прекарва повече време в общността, трябва да бъде приет като част от семейство. Това дава привилегии и задължения, свързани с проява на щедрост и специални ритуали на проява на уважение спрямо останалите членове на общността, с които всеки е свързан чрез сложна мрежа от роднински отношения, обвързани с табута. На снимката са Мариян и Калмасе в една от техните градини. Големите листа са на растението таро. Ядливата част на растението е коренът му. Таро е един от основните източници на въглехидрати в диетата на вануатците.
През 2020 г. публикувахме първото граматическо описание на езика ахамб, написахме буквари за началното училище, и направихме мобилно приложение с речник. Публикувахме колекция от техни митове, легенди и приказки като видео и текст. След това имах късмета да намеря работа, която ми позволява да продължавам да работя по езика ахамб и други езици от Вануату. Вануату е държавата с най-много езици на глава от населението - 140 езика на население от 350 хиляди души. За половината от тези езици няма почти никакви материали, писменост или записи, така че има много работа за вършене.
Бернар Маркет е носител на езика толомако, който се говори на остров Еспириту Санто. На снимката, той разказва история пред камера на фона на прекрасния плаж на неговото село Порт Олри. Порт Олри е известна туристическа дестинация и е второто най-голямо село във Вануату с население от около 1500 жители. В северната част на селото се говори езикът сакао, а в южната - езикът толомако. Двата езика са доста различни един от друг, но съществуват в състояние на егалитарно двуезичие. Това означава, че повечето жители на селото умеят да ползват и двата езика добре, всеки говори майчиния си език вкъщи и със съседите си, но може да превключи на другия език, когато се наложи. Ключовото е, че нито един от двата езика не се е наложил като по-престижен за цялата общност, което вероятно би довело до изчезването на другия. Егалитарното двуезичие (или многоезичие, когато езиците са повече от два) е широко разпространено във Вануату и Меланезия като цяло. Това отношение към езика, което е много различно от познатото ни в Европа например, е едно от обясненията за невероятното езиково разнообразие в Меланезия.
Този пътепис всъщност е комбинация от много пътувания до и във Вануату, както и хроника на едно лично пътуване отвъд много нови хоризонти. Следват още снимки, които се надявам да покажат на читателя различни страни на тази история.
Остров Ахамб се намира на 2 км от доста по-големия остров Малекула. Хората от Ахамб често пътуват до големия остров, за да се грижат за градините си там или да посещават близки и роднини. С кану проливът се прекосява за около 40 минути само с гребане. Някои канута, като това на снимката, имат мачта и платно, направено от стари чували. Ако вятърът е подходящ, разстоянието може да се вземе за 20 минути и без големи усилия. На снимката е дякон Иан, който се готви да отплава за големия остров от Ахамб.
Направата на кану изисква майсторлък. На снимката е дядо Джеймс, един от последните майстори на канута от Ахамб. Той почина през 2020 г. Допреди 15 години канутата са били единственият начин за придвижване до големия остров. Строили са големи канута за повече от 20 души. В последните десет години все повече семейства купуват открити лодки с бензинов двигател и вече много малко хора ползват кану, въпреки че цената на бензина е 2-3 пъти по-висока от тази в България например.
Дядо Грем е един от най-активните участници в проекта за документирането на езика ахамб. Знае безброй истории, митове и легенди, и не се свени да ги разкаже пред камера и микрофон.
Дядо Грем демонстрира игра на плетеница.
Дядо Морвел е друг редовен участник в проекта. Тук той демонстрира традиционен танц, съпроводен с музика на инструмент, направен от бамбук.
Дядо Айсен Обет е жител на Ахамб, който е бил депутат в първия парламент на Вануату. През 1980 г. Вануату става независима държава. Преди това е била територия, администрирана едновременно от Франция и Великобритания под името Нови Хебриди (New Hebrides). Смесеното управление е било пословично дезорганизирано. Имало е две паралелни правителства, законодателства, съдебни системи. Казват, че дори французите са карали от дясната страна на пътя, а британците - от лявата. Великобритания прави постъпки да даде независимост на Вануату, докато Франция е против, заради близостта на Вануату до друга нейна територия, Нова Каледония, където има важни природни ресурси. В крайна сметка, Вануату става независима държава благодарение на движение за независимост, в което дядо Айсен е бил активен участник. Това се случва на 30 юли 1980 г. Тази година ще празнуват 45 години независимост.
Около остров Ахамб има голям коралов риф, където децата и жените се гмуркат, за да събират морски дарове. Риболовът с въдица от брега също е работа на жените. Мъжете се гмуркат за риба на по-голяма дълбочина или излизат с канутата си в дълбоко море, за да ловят риба тон и други по-големи риби.
Малък необитаем остров, на който хората от Ахамб идват, за да събират морски дарове от рифа.
Освен с езика ахамб, през последните три години посещавам различни части на остров Еспириту Санто - най-големият остров във Вануату, с високи планини и изолирани долини. На Еспириту Санто се говорят около 30 различни автохтонни езика, но големи части от острова са много слабо изследвани. Част от моята работа е да направя първоначално изследване на района, за да разберем какви езици и диалекти се говорят. На снимката е дядо Пуне Ропуел от малкото селце Унаруу, където живеят само двадесетина души. Техният говор, който те наричат чоа, е доста различен от този на съседните села и може да се смята за отделен език. Има и други езици във Вануату, които имат много малко носители, но те обикновено са езици, които вече не се предават на младите поколения и останалите малко носители са възрастни хора. Такива езици наричаме отмиращи, защото шансът те да бъдат ревитализирани е много малък. На всеки две седмици по един език отмира някъде по света. Смята се, че от 7000-те езика, които се говорят в момента, около половината ще изчезнат до края на века. Езикът чоа за сега не се смята отмиращ, защото макар и да се говори от много малка общност, всички деца в тази общност го използват ежедневно.
Жителите на село Нокуку в северозападната част на Еспириту Санто се прибират вкъщи след неделната служба в презвитерианската църква. Техният език е един от малкото, за които имаме данни и който има установена писменост, защото там е имало християнски мисионери в края на XIX век и началото на XX век. Те са превели части от Библията на техния език. Местните наричат езика си танокук.
Гледка към океана от високите планини на Еспириту Санто, близо до връх Табуемасана (1879 м) - най-високият връх във Вануату и един от най-високите в Океания. Уникалните екосистеми тук са дом на много ендемични видове. За щастие местното население осъзнава добре значението на опазването на околната среда и засега успяват да устоят на апетитите на различни външни инвеститори към горските ресурси. Местна неправителствена организация, Santo Sunset Environment Network, има ключова роля за опазването на околната среда и промотирането на устойчивото развитие на този много изолиран район.
Част от местните инициативи са свързани с развитието на екотуризма.
На поход в планината към връх Табуемасана. Местните водачи задължително вземат със себе си ловни кучета. В гората има много диви прасета. Ловът е един от основните източници на протеини в местната диета.
На заминаване от едно от селата в Еспириту Санто. Местните жители ни изпращат. Ние се отправяме на около тричасов път с малка открита лодка покрай брега, за да достигнем най-близкия черен път, по който можем да се придвижим до града.
Момиче събира дърва за огрев. Остров Еспириту Санто близо до село Тасирики
На остров Тана в южната част на Вануату се намира вулканът Ясур (Yasur). Той има три кратера, от които непрекъснато изригва лава. Лесно се стига до ръба на вулкана. Води се един от най-леснодостъпните изригващи вулкани в света. Туристи от целия свят идват да го видят. Местните хора рядко се качват на Ясур. За тях той е свещен, гледат на него със страхопочитание.
Туристи на ръба на кратера на вулкана Ясур на остров Тана по време на залез.
Тази къща за гости на остров Тана е построена върху дърво банян (бенгалски фикус). Тези дървета са паразити. Когато семето им попадне върху друго дърво, започва да извлича хранителни вещества от него, докато пусне разклонения от клоните си надолу към земята. Оригиналното дърво бива задушавано и умира, а фикусът започва да расте във всички посоки. По този начин един фикус може да заеме огромно пространство. Някои са големи колкото футболно игрище. Вануатците вярват, че в тях живеят духовете на предците и много банянови дървета са свещени. Често "мегданът" на селото е обособен около баняново дърво.
Водопадът Лололима на остров Ефате, недалеч от столицата Порт Вила. Във Вануату има много водопади. Някои са популярни туристически дестинации и има входни такси. До Лололима се стига след разходка от половин - един час и затова не е толкова популярен.
Около големите острови на Вануату много често има малки прилежащи острови като Ахамб. Малките острови, които са близо до градове или други места, достъпни за туристите, често са превърнати в курорти. Тази снимка е от остров Еракор, близо до столицата Порт Вила.
Коралов риф, който е в сравнително добро здраве. За съжаление, заради затоплянето на океана и друга човешка дейност, кораловите рифове са застрашени.
Жена пере дрехи на реката. Опъват се директно върху тревата и изсъхват много бързо под силното тропическо слънце.
Населението на Вануату расте заради високата раждаемост. Трудно е да се организира качествено образование за многото деца. Един от приоритетите на правителството е всички училищни сгради да са направени от тухли и да имат ламаринени покриви. Такива сгради са устойчиви на силните тропически бури и циклони. Освен да служат за класни стаи, те служат и за подслон по време на циклони, тъй като повечето хора живеят в традиционни къщи направени от дърво, бамбук и покриви от листа на палмата пандан. На снимката се вижда училище, чиито класни стаи все още не са модернизирани. Знакът предупреждава, че в момента се провежда изпит и призовава за пазене на тишина.
Хората от селата пътуват до пазара в града, за да продават продукцията си. Пластмасовите торбички са забранени във Вануату. Продават се чанти, направени от сплетени листа от палми (горе вдясно на снимката).
За всяка жена във Вануату е много важно да има умения да плете различни кошници от природни материали.
Традиционна танцова група от остров Малекула демонстрира маски, костюми и танци на Международния фестивал на меланезийското изкуство, който се провежда на всеки пет години в някоя от меланезийските държави. През 2023 г. той се проведе в Порт Вила и имаше участници от всички меланезийски държави и територии - Западна Папуа (част от Индонезия), Папуа Нова Гвинея, островите в Тореския пролив (част от Австралия), Соломоновите острови, Вануату и Нова Календония (част от Франция). Тази част на света се слави с огромно културно разнообразие. Тук е раят за антрополозите.
Друга група от остров Малекула позира след техния танц в традиционно облекло и атрибутите си. Възрастният мъж с извит бивник на прасе на гърдите е вожд. Бивните от прасета, особено тези които са извити, са символ на много висок статус.
Някои маски и костюми са много ценни и се предават през поколенията. Други пък се правят специално за всяко представление и биват изгаряни след това. На снимката мъж от остров Малекула носи маската си на сигурно място след края на участието на неговите приятели.
Група от известното племе хули от Папуа Нова Гвинея се подготвя за представления на фестивала във Вануату.
Рисуването на форми в пясъка е древна форма на изкуство от някои острови на Вануату. Всяка форма е свързана с конкретна легенда. Рисунката се прави без вдигане на пръста от пясъка и последователността на движенията на пръста се запомнят след много практика. На снимката е специално създадена дъска с черен пясък за демонстрации на такива рисунки на фестивала. Иначе рисунките се правят върху пясък на плажа. Самият акт на рисуване - и разказване на съответната история - е важен, а не самата рисунка. След края на рисуването, авторът обикновено веднага я заличава. Това символизира преходността на всичко.