Река Отер, със скромната си дължина определено би била в дъното на класацията за най-дълги реки, но красотата на лениво течащата ѝ, кристално чиста вода, прорязана от дискретни каменни падове и пясъчни коси, е влудяваща.
Пътуването по протежението ѝ в последните 20 км би могло да започне от някое от градчетата, разположени около бреговете ѝ – Отъри Сейнт Мери, Нютън Поплефорд, Отертън, Бъдлей Салтертън – всяко от тях идилично по своему, с високи камбанарии, виждащи се отдалеч, в случай че загубите посоката, въпреки че такава вероятност няма, тъй като туристическата пътека е маркирана и покорно следва поречието на реката.
Изворът на р. Отер е в графство Съмърсет и отстои на 44 км от брега на Атлантическия океан, който в тази си част оформя Ламанша, или т.н. Английски канал. Богата на подпочвени води, долината на реката е основен водоизточник на питейна вода за около 100 000 домакинства в района.
Моята отправна точка е почти по средата на поречието ѝ – Отъри Сейнт Мери, град, по чиито бордюри на алеите в парка е издълбан стих на един от най-известните английски поети романтици, роден тук. Поетът е С.Т. Колдридж, а стихотворението „Кубла Хан“, заедно с информационна табела и барелефа на поета върху стена на едно от най-посещаваните места в града не оставят никакво съмнение, че всеки, веднъж посетил Отъри Сеинт Мери, ще си тръгне от тук със знанието за един от основоположниците на западноевропейския романтизъм.
Маршрутът покрай бреговете на р. Отер започва от стоманен мост, строен през 1851 г. – почти декада по-рано от подобния нему в Екзитър. Непосредствено след него започва пътека, която до самия си край, с много малки и по избор отклонения, ще ни води към елегантният естуар на реката, който по време на прилив свенливо разделя тръстиката, оставяйки след себе си изумруденосиня меандра, търпеливо контрастираща с керемиденокафявата почва.
Тръгвам не като турист, а като нещотърсач – както би казала Пипи Дългото чорапче, но тъй като да си нещотърсач е привилегия на децата, аз се ограничавам в красивотърсач – привилегия за всеки любител на природата. Докато се прехласвам по жизнено зеленото на клоните, отразено в бистрата вода, за малко да пропусна туфа от слънца, кокетно застинали върху пясъчна коса. Туфа нарциси, току по средата на реката, там където пясъкът разполовява течението на реката. На дънер на срещуположният ѝ бряг нетърпелив воден кос със стръкчета трева в човката си неспокойно изчаква любопитковците (каквито сме ние) да се махнат.
Размножителният период започва и птицата прави гнездо в отвесния бряг на реката. Знаейки, че до края на маршрута ще мога да наблюдавам от поне три, специално обособени платформи пролетните трепети на птиците, не се застоявам задълго. Естествено, пробвам да направя читава снимка на водния кос, но за късмет на птиците батерията на фотоапарата ми се изтощава.
Малко по-надолу по течението се натъквам на бент, по който сред плетеницата от тръстикови стебла и клони съвсем ясно се виждат следи от резци. „ Бент на бобри“ мисля си, докато бързо оглеждам малкия вир, образувал се в този участък от реката, с надеждата да ги зърна (което пък е почти невъзможно по обед).
След като в продължение на години популацията от бобри в р. Отер безславно изчезва, в края на 2020 г. след 5-годишни усилия от страна на Devon Wildlife Trust, те са интродуцирани успешно и сега реката е хабитат на 15 семейства. Те биха могли да бъдат видени в естествени условия в ранните утринни часове (ако имаме този късмет, тъй като са предпазливи животни).
Продължавайки по маршрута, подминаваме малко селище, чиято черковна камбанария се вижда отдалеч. Теренът е равнинен и весело семейство е избрало малък плаж на брега за неделното си плуване и пикник. С мисълта за все още невидяното, забързвам крачка.
Непосредствено преди Нютън Поплефорд над реката се откроява силуетът на 5-арков, направен от червени тухли мост. Тъй като този вид конструкции е типичен за римския период по тези земи, а и знаейки историята, решавам, че е реставриран римски мост. Бърза справка разсейва заблудата ми – точно този (мост) е строен в началото наXIX век. Обрасъл с бръшлян от едната си страна и разгънал арки над пясъчните и много полегати в тази си част на реката брегове, мостът е един от трите оцелели такива след голямото наводнение в района през 1968 г. Намирам го за съвършеното допълнение към идиличния пейзаж (освен чисто практичното му предназначение).
Имах възможността да обходя маршрута между Нютън Поплефорд и Бъдлей Салтертън поне няколко пъти и всеки път откривам прелести, които съм пропуснала. В гъстата растителност покрай бреговете, особено сега, когато листата на дърветата са все още в ранна фаза на развитие, могат да бъдат наблюдавани много видове птици – червеногръдка, всички видове синигери, сивогуша завирушка, славей, горска зидарска, орехче и т.н. По отвесните ѝ брегове – лястовици, воден кос, планинска стърчиопашка.
Неделната разходка спира за кратко в Отертън – градче, популярно и с парка си Отери Мил, който освен фермерски магазин с вкусни продукти от Девън, ресторант, кафе, щанд с цветя и билки има и чудесен кът за отдих преди последните 5 км до брега на Атлантика, където се влива реката. Тези километри, ще са като премигване, съпроводени от пролетна жизненост и слънце.
Пристигам тъкмо навреме, за да видя дъждосвирци, канадски гъски, брегобегачи. Приливът още не е започнал и бавното, търпеливо търсене на храна от птиците по оголеното пясъчно корито на реката, позволява на всеки, който е тук заради тях, да ги наблюдава внимателно.
Тук е последната спирка от днешното вълшебно пътуване. Не си обещавам да се върна отново, защото знам, че ще го направя. Отново.