Планините Фоджа

Вторият по големина остров в света - Нова Гвинея, от векове подклажда любопитството и дързостта на най-предприемчивите и опитни учени. В средата на XIX в. легендарният учен и изследовател Алфред Ръсел Уолис писал, че скалистият и обрасъл с гъста зеленина пейзаж на Нова Гвинея поставя „почти непреодолимо препятствие пред непознатата вътрешност" - твърдение, останало неопровергано през голяма част от XX в. И докато учените постепенно проучвали други предели, то планините Фоджа с техните дълбоки долини, стръмни канари, остри като бръснач скални ръбове и непроходими гори останали непроучени до изследванията на биолога Джаред Даймънд през 1979 и 1981 г.

През 2004 г. орнитологът Брус Бийлър прелетя над Фоджа и забеляза в гората малко голо петно - блато, където заради годишните наводнения растат само треви и храсти и където (най-важното) може да кацне хеликоптер. В края на 2005 г. Бийлър оглави първата сериозна научна експедиция до планините - 25-дневна обиколка, организирана от Програмата за експресна оценка (ПЕО) на природозащитната организация Conservation International. Целта на пътешествието беше да събере биологична информация, която да улесни осигуряването на законова защита за районите със значимо биоразнообразие. По време на експедицията участниците откриха оранжеволицевия мелипот (първия нов вид птица, открит на Нова Гвинея от 1950 г. насам), над 10 нови вида жаби и няколко вида бозайници и растения. Хенк ван Мастрихт събрал около 25 вида дневни и нощни пеперуди, които в момента се проучват, за да се потвърди, че са непознати на науката.