Петнистите саламандри поемат към пролетните водоеми в едно среднощно чудо

В горите на източната част на САЩ се крие едно голямо, почти митично същество, което повечето хора никога не са виждали.

Петнистите саламандри, отличаващи се с жълти петна по тъмното тяло, могат да достигнат впечатляващата дължина от близо 25 см, макар че средната дължина варира между 15 и 20 см.

„Когато ги видите за първи път или за първи път от дълго време е наистина спиращо дъха преживяване“, казва Кори Завацки, херпетолог от Университета в Питсбърг.

Дори опитни натуралисти рядко се натъкват на тези харизматични земноводни. Причината е, че петнистите саламандри прекарват почти целия си живот под земята.

„Те са почти невидими през повечето време“, отбелязва Брейди Портър, биолог от Университета „Дюкейн" в Питсбърг.

(Аксолотълът – популярен домашен любимец, изчезващ вид в природата)

„Понякога можете да ги намерите под обърнат дънер или голям камък, но винаги има малка пукнатина или тунел“, обяснява Портър. „Тези тунели обикновено са направени от земеровки, къртици или други дребни бозайници, а саламандрите просто ги използват.“

Учените наричат подобен начин на живот фосориален (живот под земята). Но петнистите саламандри правят едно изключение. За една или две нощи през ранната пролет те масово излизат на повърхността и се отправят към пролетните временни водоеми, същите, в които са се излюпили. Там се чифтосват, след което отново изчезват под земята, понякога на дълбочина до 60 см.

Ето как протича раннопролетното природно събитие, известно като „Голямата нощ“.

Портър наблюдава популацията при дома си северно от Питсбърг от около 20 години. Няма абсолютно точна формула, но има ясен модел.

„Около средата на март или понякога в началото на април първите топли фронтове носят обилен дъжд. Температурата трябва да е около 10°C през деня и да не пада под 7°C през нощта“, обяснява той.

След като тези условия са налице, Портър започва да чака влажен ден с поне 2,5 см дъжд, който продължава и през нощта.

„Когато това се случи за първи път през годината, почти сигурно ще видите масова миграция“, казва той.

Петнистите саламандри се срещат от Тексас до остров Принц Едуард, но най-често обитават ниски широколистни гори и места, където се образуват пролетни временни водоеми. Неслучайно паркът „Саламандър" (Salamander Park) край Питсбърг е едно от надеждните места за наблюдение.

Ако искате да ги видите, най-добрият шанс е да се включите като доброволец към местни учени и натуралисти, които знаят точно къде се появяват.

Думата „вернален“ произлиза от латинското vernalis – „пролетен“. Верналният басейн е малък воден обект, който съществува само през пролетта. Но това кратко определение не разкрива значението им за екосистемата.

За успешното размножаване на саламандрите температурата е важна – те са ектотермни, което означава, че телесната им температура зависи от околната среда и студът ограничава движенията им. Но влагата е също толкова ключова. Земноводните разчитат на околната влага за дишане и хидратация, а без тези временни водоеми петнистите саламандри нямаше къде да снасят яйцата си.

Пролетните локви (вернални басейни) се образуват, когато снегът се стопи и обилните дъждове се задържат в малки естествени вдлъбнатини в почвата. Щом се напълнят, тези временни влажни зони могат да съществуват през пролетта и част от лятото, преди напълно да пресъхнат. Именно този цикъл ги превръща в идеално местообитание за животни, чиито шансове за успешно размножаване зависят от една-единствена нощ.

Бързата поява и последващото изчезване на пролетните временни водоеми означават, че рибите не могат да ги колонизират.

„И това е наистина важно, защото рибите биха изяли яйцата и ларвите“, обяснява Портър.

Освен водните кончета и жабите, тези водоеми са жизненоважни местообитания и за много други организми – от ларви на комари до дребни ракообразни (от разред Anostraca).

Въпреки че петнистите саламандри не са класифицирани като застрашен или уязвим вид, средата, в която мигрират всяка година, постоянно се изменя. Влажните зони често се подценяват или пренебрегват от собственици на имоти и строителни предприемачи.

Освен това, макар и да са сравнително едри за саламандри, те са беззащитни срещу пътния трафик. Понякога дори железопътни траверси могат да бъдат непреодолима физическа бариера, както е в района зад дома на Портър.

„Без помощта на Брейди да ги преведе през железопътните линии, те може изобщо да не успеят да стигнат до размножителния водоем“, казва Завацки. „Смятам, че имат късмет, че той е там.“

„Петнистите саламандри са филопатрични, което означава, че се връщат в същите размножителни водоеми, в които са се излюпили“, допълва тя.

Това вероятно е свързано с факта, че надеждните пролетни водоеми са рядък ресурс в много горски ландшафти. Връщайки се в познати водоеми, саламандрите увеличават шансовете си за успешно размножаване, вместо да рискуват в търсене на нови.

Докато голяма част от хората дори не подозират за това природно зрелище, изследователи като Завацки и Портър всяка година извеждат доброволци в проливния дъжд, за да помогнат на мигриращите саламандри да пресекат пътища и железопътни линии. И те не са единствените. В Амхърст, Масачузетс, загрижени жители и природозащитници изграждат два специални тунела, които позволяват на саламандрите безопасно да преминават под оживен път.

Всяка година учените научават още нещо изненадващо за биологията на петнистите саламандри.

Например, изследователите са научили, че пътната сол забавя излюпването и намалява преживяемостта на ларвите, а също и че земноводните могат да разпознават собственото си езерце по неговия химичен мирис.

Интересно е, че петнистите саламандри са единствените известни гръбначни, които имат взаимноизгодна симбиоза с водорасли. Тази връзка е мутуалистична, което означава, че яйцата и ларвите предоставят среда на водораслите, а те от своя страна снабдяват саламандрите с микроскопични количества енергия, добита чрез фотосинтеза.

„Те наистина са зашеметяващи животни“, казва Портър.

Джейсън Бител е изследовател на National Geographic и автор на Grizzled: Love Letters to 50 of North America’s Least Understood Animals.