Как траките изобразяват Великата богиня-майка?

България • от

Макар и анонимна, Великата богина-майка има много лица. Тя се появява в предмети на лукса, присъства в украшения и накити, в ритони, сервизи, фиали, апликации и др.

Фиала от с. Луковит, Ловешко. IV век пр. н.е. Сребро с позлата.

Фиала от с. Луковит, Ловешко. IV век пр. н.е. Сребро с позлата.

Идеята за плодородието и многообразието на света, въплътени в женския образ, се заражда от най-ранна епоха - още от времето на неолита (VІ хилядолетие пр. н.е.). Великата богиня-майка е изобразявана в голям брой култови статуетки, разпространени върху огромен географски ареал, включващ целия Европейски Югоизток и въобще района на Източното Средиземноморие. Затова и присъствието ѝ в тракийската култура, е закономерно явление. Тук тя е господарка над всичко и над всички. Бди над плодородието и над домашното огнище, закриля майките, но и девиците, на които предстои да се задомят. Съзидателка е на посветените в свещенодействията и на онези, които въвеждат в божествен владетелски сан.

През цялото си развитие, от края на II хилядолетие пр. н.е., тракийската култура е свързана с учението, което се означава с научния термин тракийски орфизъм. Тракийският орфизъм е светогледна система, в основата на която стои идеята за самоусъвършенстването - въвеждането на бога в себе си, и за безсмъртието или по-точно за обезсмъртяването (Димитър Попов - 1950 - 2015). Тази идея се реализира на две нива. Първото е аристократично и тайно, и принадлежи на посветените в свещеното знание. Второто е народностно и принадлежи на тези, които знаят за учението и са негови поддръжници, но остават непосветени в него.

В тракийската религия, пътищата за сливане с бога също са два, персонифицирани от Орфей (Залмоксис) и от Дионис (Загрей, Сабазий). Но основната фигура в тракийската религия и в тракийската култура изобщо, е Великата богиня-майка. Именно тя създава природата, сама, което ще рече, че светът се самозаражда. Едва след създаването на света се появява божественото дете, нейният собствен син - Слънцето. То е мъжкото начало, необходимо за осъществяването на баланса в природата, на пролетното възраждане и на пълния кръговрат на сезоните.

При възмъжаването на сина, се достига до правото на свещен брак с богинята сътворителка, за да започне следващият цикъл чрез раждането на новия син. Именно Орфей е обезсмъртеният син на Слънцето и на Великата богиня майка.

Как траките изобразяват Великата богиня-майка

Галерия | Великата богиня-майка на траките

Вижте 6 снимки

Доколкото тракийската Велика богиня-майка познава свои локални названия (Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия – Кибела, Реа, и др.), анонимността ѝ се разчупва едва през римската епоха, когато тракийските, елинските и римските култове се срещат, а взаимодействието между тях е неизбежно. Макар и анонимна, Великата богиня-майка на траките е многолика. Тя е изобразявана по различни начини в обредни премети, в предмети на лукса, в накити и украшения, и др. Ето няколко примера от България.

Фиала (ниска или плоска обредна чаша) от с. Луковит, Ловешко, от IV век пр. н.е., изобразява Великата богина-майка, така че ликът ѝ обвива съда с два концентрични реда от женски глави, които се редуват с растителни орнаменти.

Подобна украса има върху сребърния скифос (дълбока чаша за вино на ниска основа) от с. Стрелча (IV век пр. н.е.) и върху плитката фиала от Рогозенското съкровище (с. Рогозен, Врачанско) от същия период. Там, между женските глави са разположени палмети (корона на дървета) – символи на дървото на живота.

Показателни са и кариатидите (женски скулптури) от гробницата при с. Свещари, Исперихско от III век пр. н.е., чиято долна част приема формата на лотосов лист - основен символ на дървото на живота.

Великата богиня майка е и покровителка на зверовете, а малка кана от Рогозенското съкровище я изобразява възседнала лъвица.

Върху наколенника от Враца, Могиланска могила, от IV век пр. н.е., тя е представена сред разярени лъвове, крилати дракони, змии и спускащи се орли. Цялата украса е композирана изключително прецизно и симетрично, подчертавайки идеята за трите части на всемира: небе-земя-подземен свят.

* Биографична справка: Димитър Попов (1950 - 2015)

Проф. дин Димитър Попов е автор на повече от 200 научни публикации, посветени на историята и културата на траките.

1950 г. – Роден е в София.

1973 г. - Завършва специалност “История” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Назначен е за докторант към Института по тракология при БАН.

1978 г. - Защитава докторска дисертация на тема „Политико-религиозно устройство на царския институт у траките”. Постъпва на работа в Историческия факултет на Софийския университет като асистент в Катедра “История на българските земи в древността”.

1980 г. - Специализира в Рим.

1984 г. - Избран е за доцент.

1985 – 1990 г. - Ръководи секция „История и археология“ в Института по тракология при БАН.

1991 – 1995 г. - Заместник-декан на Исторически факултет на СУ.

1995 г. - Защитава дисертация „Богът с много имена“, присъдена му е научната степен “доктор на историческите науки” (дин).

1997 г. - Избран е за професор.

1999 до 2007 г. - Ръководи Катедра “Стара история, тракология и средновековна история” (два мандата).

2010 г. - Удостоен е с Голямата награда за научна и изследователска дейност на Софийския университет.