Перуката на Мерит: Египетско украшение на главата на 3400 години

През 1906 г. археолози откриват тази перука на египетска жена на име Мерит при разкопките на нейната гробница, която тя е споделяла със съпруга си Ха, в Луксор (познат в древността като Тива). Археологът Ернесто Скиапарели пише, че перуката, направена от тъмнокафява човешка коса, все още блестяла от ароматните масла, нанесени върху нея повече от три хилядолетия преди откриването ѝ.

Скиапарели намира перуката във висока кутия от акациево дърво, върху която е изписано името на Мерит. Вътре в кутията две дървени стойки, покрити с лен, поддържали перуката. Богато обзаведената гробница включвала още украсените с бижута мумии на Ха, който бил архитект на фараона Аменхотеп II от Новото царство, и на Мерит, както и нейния зареден козметичен сандък, кошница с фиби за коса, бръсначи и дървени гребени. Повечето от над 500 артефакта от гробницата на Ха и Мерит се намират в колекцията на Египетския музей (Museo Egizio) в Торино, Италия, пише Live Science.

Мерит носела къдравата си перука с път по средата върху собствената си обръсната или много късо подстригана коса. Малките вълни вероятно били оформени чрез сплитане на косата, докато е мокра, и разплитане след изсъхване.

Според Египетския музей „този тип прическа често е била украсявана с цветя и диадеми, които били много модерни в средата на XVIII династия, както се вижда от картините и статуите от периода“.

Перуките били широко носени от елита, мъже и жени, в Древен Египет. Те позволявали сложни прически, но също така предпазвали от пряка слънчева светлина и от въшки. Някои хора напълно бръснели главите си преди да сложат перука, а други носели естествената си коса, подстригана късо, под нея.

В изследване от 2016 г. на перуката на Мерит учените използвали газова хроматография с масспектрометрия – метод за анализ, който идентифицира и измерва химични съединения в проба, за да разберат повече за оригиналната прическа и грижите за косата на Мерит. Те открили следи от растително масло върху косата, което вероятно е било използвано, за да я поддържа гладка и в добро състояние, като древен гел за коса. Открили и следи от холестерол – съединение, което се намира в човешкия скалп – върху един от гребените, което предполага, че Мерит е използвала гребена приживе.

Въз основа на този анализ учените заключили, че Мерит „е сресвала собствената си коса, изглаждайки я с помощта на смес от растително масло, растителна смола, балсам и пчелен восък, която също е открита между зъбците на гребена“.

Запазени са редица перуки и удължения от Древен Египет, като най-ранният известен пример датира от 3400 г. пр.н.е., според египтолога Джоан Флетчър. Темата за египетските прически придобива популярност едва през последните десетилетия, така че все още има много какво да се научи от запазени перуки като тази на Мерит.