Пеперуди прекосиха Атлантическия океан с полет от 4200 км без кацане

Природа Наука

Дяволски пеперуди (Vanessa cardui), открити във Френска Гвиана - на хиляди километри от обичайните им местообитания - са стигнали дотам чрез херкулесов презокеански полет. Досега такъв подвиг не е бил регистриран при нито едно насекомо.

Дяволски пеперуди (Vanessa cardui), кацнала върху ехинацея (Echinacea).

Дяволски пеперуди (Vanessa cardui), кацнала върху ехинацея (Echinacea).

© Източник: iStock

Учените откриват първото доказателство за насекоми, пресичащи цял океан - пеперуди, прелетели 4200 км над Атлантическия океан.

Жерар Талавера, еволюционен биолог от Ботаническия институт в Барселона, прави откритието във Френска Гвиана през 2013 г., когато забелязва ято пеперуди Vanessa cardui, кацнали на пясъка, с парцаливи крила, пронизани с дупки.

Това откритие озадачава учените, тъй като малкият вид е разпространен по целия свят, но не и в Южна Америка. Сега, след десетилетие на разследване, изследователите имат отговор за това как пеперудите са попаднали там: те са предприели първия презокеански полет, регистриран при насекомо. Изследователите публикуват своите констатации в Nature Communications.

„Склонни сме да възприемаме пеперудите като символ на крехкостта на красотата, но науката ни показва, че те могат да извършват невероятни подвизи“, казва в изявление съавторът на изследването Роджър Вила, изследовател в Института по еволюционна биология в Барселона. „Има още много за откриване относно техните възможности.“

Миграциите на насекоми не са необичайни, но са трудни за проследяване. Учените обикновено разчитат на любителски записи на насекоми и радари, за да изучават движенията на насекомите, но те са ограничени и не винаги надеждни.

За да разберат как дяволските пеперуди са стигнали до Френска Гвиана, изследователите събират множество доказателства. Те секвенират геномите на пеперудите, което разкрива, че са тясно свързани с популациите в Европа и Африка. Екипът анализира и поленова ДНК върху 5-сантиметровите тела на насекомите и идентифицира два растителни вида, които се срещат само в тропическа Африка. Освен това те изследват изотопите на водорода и стронция върху крилете на пеперудите, откривайки, че те са уникални за Западна Европа.

Взети заедно, тези доказателства изключват северноамериканския произход на насекомите и предполагат, че животът им е започнал в Африка или Европа.

„Дяволските пеперуди са достигнали Южна Америка, тръгвайки от Западна Африка и прелитайки най-малко 4200 км над Атлантическия океан. Но пътуването им може да е било дори по-дълго, ако е започнало от Европа, преминавайки през три континента, което предполага миграция от 7000 км или повече", казва в изявлението съавторът на изследването Клеман Батай, професор по наука за земята и околната среда в Университета в Отава, Канада. „Това е изключителен подвиг за толкова малко насекомо.“

Известно е, че дяволските пеперуди мигрират до 14 500 км между Европа и Африка, включващо пресичане на безмилостната шир на Сахара.

Но това пътуване включва нощни спирания за почивка и хранене. За да стигнат до Френска Гвиана от Западна Африка, пеперудите трябва да летят до осем дни без почивка.

За да разрешат тази част от мистерията, учените анализират вятърни течения, които се издигат от Сахара и издухват прах от Африка към Америка. Те откриват, че като се плъзгат по тези въздушни магистрали, пеперудите могат да завършат своето забележително пътуване.

„Пеперудите биха могли да извършат този полет само с помощта на стратегия, редуваща използването на възходящи ветрове за избягване на падане в морето и активен полет, който изисква повече енергия“, казва в в изявлението съавтор Ерик Торо Делгадо, докторант в Института по еволюционна биология. „Изчислихме, че без вятър пеперудите биха могли да прелетят максимум 780 км, преди да изхабят целия си енергиен запас.“

Находката подчертава способността на насекомите да преминават огромни разстояния по начини, които учените не са обмисляли досега, пише Live Science.

„Това откритие отваря нови перспективи за способността на насекомите да изминават дълги разстояния, дори през морета и океани, за да се разпространяват. Възможно е да подценяваме честотата и въздействието на тези движения върху нашите екосистеми“, казва водещият автор на изследването Талавера. „През цялата история миграционните явления са били важни за определянето на разпространението на видовете, които наблюдаваме днес.“