Пространството не е голямо, но достатъчно добре възпроизвежда естествената среда на красивите пеперуди. Колекции с препарирани екземпляри има, човек може да се полюбува на багрите и изкусния рисунък на крилата им. Но само тук може да видиш с очите си как от какавидата, прилична на смачкана шушулка, излита снежнобяла огромна пеперуда. Името и е бяло морфо, има и син, които пърхат наоколо. Какавидите висят като забравено пране по клоните на растенията. Когато пеперудата се " излюпи", не хвръква веднага. Трябва да изсъхнат крилата и. Виждат се капчиците течност, които падат от още неразперилите пълната си красота пеперуди. А да видиш първия полет е наистина преживяване. Само тук може да видиш и как се хранят пеперудите. Както отива на вида им, те го правят някак елегантно и изискано. На няколко места сред растенията има разполовени портокали и манго. Пеперудите кацат, прибират крилата си и с хоботче пият сока от плода. Тъй като животът на тези удивително красиви и крехки създания не е повече от 2 седмици, музеят поддържа контакти с ферма за пеперуди в Англия, откъдето периодично получава какавиди. Още в първия ден от откриването си, в залата влизаха група след група посетители. Те бяха предупреждавани да внимават къде стъпват, защото сред видовете пеперуди има и такива, които наподобяват изсъхнало клонче и лесно могат да бъдат сбъркани. Една от пеперудите пък сбърка и кацна върху гърдите на посетител- дали блузата му и заприлича на растение или просто се довери, не е ясно, но при всички положения ласката от пеперуда е нещо, което той задълго ще запомни. /БГНЕС Прочети още на: http://www.bgnes.com/laifstail/liubopitno/4536477/