Палеонтолози откриха най-стария птерозавър, намиран досега в Северна Америка

Палеонтолози, проучващи древните скали на Национален парк „Вкаменена гора“, Аризона, откриха изключително костно находище. Датиращо отпреди 209 милиона години, триаското находище включва близо 1500 фосила от риби, жаби, костенурки, крокодилоподобни хищници и други. Най-забележителното от всичко е, че то е дало фосилизирани останки от най-стария птерозавър, открит досега в Северна Америка: Eotephradactylus mcintireae, или „богиня на зората с пепеляви крила“.

Ранните птерозаври са известни с това, че са трудни за намиране. Летящите влечуги са се издигали във въздуха благодарение на крила, оформени от мембрана от кожа, която била свързана с ръката чрез удължен четвърти пръст. Малкият им размер и кухи кости са улеснявали полета, но също така са означавали, че скелетите им често са били унищожавани, преди да може да се случи фосилизирането. Откриването на челюст, кост от крило и зъб, принадлежащи на ранен птерозавър, е неочаквано откритие за палеонтолозите.

„Това би било последното място, където бихте очаквали да намерите кости на птерозавър“, казва Бен Клигман, палеонтолог в Националния музей по естествена история към Смитсониън и един от изследователите, открили находката. По времето, когато това влечуго с размерите на чайка е кръжало над днешна Източна Аризона, районът е бил заливна низина, пресечена от речни канали. „Утайката, носена от течението на канала, е запазила нежните кости“, казва той.

Клигман и колегите му са нарекли новото летящо влечуго „богиня на зората с пепеляви крила“ заради вулканичната пепел от находището на вкаменелости, която е позволила на геолозите да датират точно костния слой и защото представлява ранен запис в еволюцията на птерозаврите. Те също така почитат музейния препаратор Сюзън Макинтайър, която за първи път открива малките кости на птерозавъра. Екипът публикува своите находки в понеделник в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Въз основа на износени зъби в челюстта на птерозавъра, Клигман и колегите му предполагат, че той е ловувал изобилните люспести риби, открити в праисторическите канали. Палеонтолозите предполагат, че може да има още кости на Eotephradactylus в древни канални находища, скрити в подобни триаски скали на други места по света. Потоците, които са снабдявали птерозаврите с риба и друга храна, е по-вероятно да са запазили костите им, очертавайки историята за това как летящите влечуги са се разпространили за първи път по планетата.

Разкриването на всички видове в костния пласт, включително Eotephradactylus, отнема около десетилетие, казва Клигман. Там те са открили и кости на крокодилоподобни роднини, наречени етозаври, големи хищни суперсаламандри, наречени метопозаври, драконоподобно влечуго, покрито с големи люспи, наречено Vancleavea, и ранни костенурки с тънки черупки и шипове на вратовете си.

„Това, което е толкова интересно за общността“, казва Клигман, „е, че тя включва животни, които ще доминират в посттриаските екосистеми, като жаби, костенурки и птерозаври, живеещи редом с архаични групи, които скоро са щели да изчезнат при масово измиране.“