Паднало дърво в Амазония разкри мистериозни урни с древни човешки останки

Когато пада голямо дърво в заливните низини на Фонте Боа, регион в Бразилска Амазония, местни рибари забелязват нещо странно: Корените издигнали над земята два гигантски керамични съда. Никой не знаел какво представляват или кой ги е поставил там. През юни бразилското правителство обяви, че археолозите са идентифицирали съдовете като погребални урни – вероятно датиращи от хилядолетия – от коренни общности, обитавали региона преди португалците да пристигнат за първи път в Бразилия преди около 500 години.

Разкопките разкриват седем урни – някои фрагментирани – заплетени сред корените на дървото, съдържащи човешки кости. Най-голямата е диаметър почти 60 см и тежи около 350 кг, казва Марсио Амарал, археолог от Института “Мамирауа” в Тефе, Бразилия, който е един от ръководителите на разкопките. „Трябваше ни цял ден, за да освободим това голямо дърво от корените, и шестима мъже да го преместят оттам“, добавя той.

Изваждането на урните от земята и пренасянето им до лаборатория на “Мамирауа” за проучване се оказва сложен процес. Валфредо Серкейра, лидерът на общността, който мобилизира колегите си рибари да помогнат в разкопките, си спомня необичайното преживяване: „Мислехме, че ще стигнем до там с мотики и ще местим нещата лесно, но от това, което бях видял по телевизията как работят археолозите, знаех, че нещата ще се случват бавно.“

Дървото пада в район, известен като езерото Кочила, археологически обект в района на река Среден Солимоис (Middle Solimões river). Това е една от над 70-те изкуствени равнини в района, създадени преди около 2000 години от местни общности, за да се избегнат наводнения по време на сезона на високото ниво на реката. „Като се има предвид колко малко знаем за [миналото на] този регион и колко е трудно да се стигне до там, това е наистина безпрецедентна находка“, казва Карен Мариньо, археолог от Федералния университет на Западна Пара (UFOPA), която не е участвала в разкопките.

Урните не съвпадат с артефакти, открити преди това наблизо – и засега повдигат повече въпроси, отколкото предоставят отговори.

Керамиката има дълга история в Амазония и е един от малкото видове артефакти, които оцеляват във влажна, гореща среда.

Първите известни човешки дейности в района на Амазония са създали керамика в традицията Поко Асутуба, датираща между 1500 г. пр.н.е. и 200 г. сл.н.е. Керамичните съдове в тази традиция са богато украсени с различни видове издълбани шарки. След това се появява традицията Борда Инсиса, характеризираща се главно с разрези по краищата на керамичните вази и съдове. Накрая, от V до XVI век, полихромната керамична традиция включва багрила в различни цветове, особено кафяво, червено, черно и оранжево върху бял или сив фон.

Урните изглежда не принадлежат към никоя от керамичните традиции, известни в конкретния район или в по-широката Бразилска Амазония. „Това е вид, за който все още нямаме записи“, казва Амарал. Липсата на керамични капаци отличава новите открития в художествено отношение. Тези погребални урни са и по-кръгли от тези, произведени в известни стилове, отбелязва Ан Рап Пи-Даниел, археолог от UFOPA, която не е участвала в изследването.

Богатството на занаята, който превръща тези урни в произведения на изкуството, говори много за това как древните коренни общности са се отнасяли към смъртта в Амазония. За тези групи „смъртта е процес, а не момент“, отбелязва Пи-Даниел. Това е друг обред на преход, който изисква усилия и отдаденост от цялата общност, особено ако починалият е имал важна роля в нея.

Поставянето на кости в керамични съдове, обяснява Пи-Даниел, би било част от втора стъпка в погребалния процес. Първо, починалият трябва да премине през ритуал за отстраняване на плътта чрез погребение, кремация или потапяне в река, при което тялото се увива в плетена мрежа, която позволява на рибите да се хранят с него. След това костите се събират внимателно и се подреждат, за да бъдат поставени в урната в друг ритуал. „Коренните общности, чиито традиции не са били заличени от присъствието на мисионери, все още [изцяло или частично] следват този ритуал“, казва Пи-Даниел.

В цялата Амазония много общности някога са погребвали такива урни с мъртвите си под къщите си (и някои все още го правят), казва археологът Джорджия Оланда, която ръководи разкопките заедно с Амарал. „В социалните медии много хора ни питат как е възможно да израсне дърво върху урните“, казва тя. „Дървото вероятно е израснало, след като хората, които са живели в този регион, са изчезнали.“ Докато дървото е расло, корените му са си проправяли път сред урните, вероятно привлечени от хранителните вещества в костите, добавя Оланда. Докато точната възраст на дървото остава неизвестна, размерът му предполага, че може да е на векове, а изследователите подозират, че урните са още по-стари.

Засега точната възраст и произход на урните остават загадка. Наличието на рибни и костенуркови кости около някои от керамичните фрагменти също повдига въпроси. „Все още трябва... да разберем какви са тези останки - дали са били част от свързан ритуал“, казва Амарал.

Изследователите в момента почистват и вадят седименти от вътрешността на урните, докато търсят финансиране за проучване на материала. В крайна сметка те се надяват да датират костни фрагменти чрез въглероден анализ, за да получат по-точна оценка на възрастта. „Всичко ще зависи от финансирането и партньорствата, които можем да получим“, подчертава Оланда.

Дори с тези неизвестни, Амарал и Оланда смятат, че най-важният аспект на откритието е било активното участие на местните жители от две близки села, които са помогнали на археолозите да планират всяка стъпка от процеса. „Искането дойде от тях, тъй като искаха да знаят какви са тези артефакти – иначе никога нямаше да разберем за урните“, казва Амарал.

Членовете на общността са помогнали за изграждането на специално скеле, за да се преместят урните, без да се нанесат допълнителни щети, и са насочили изследователите за най-подходящото време за разкопки. „Всичко това би било невъзможно без тях“, казва Оланда.