Отвъд К2, Пакистан крие мрежа от пътеки, които малцина пътешественици са виждали

Пътеката към основата на Амин Брак, величествен клин от отвесни скали, не започва рязко, а сякаш селото постепенно се отдалечава.

Изкачването тръгва от ечемичените ниви на село Кандай, минава покрай кайсиеви дървета и картофени градини с каменни огради, и навлиза в терен, който става все по-стръмен и каменист с всяка крачка.

Целта ни е краят на долината Нангма, 25-километров маршрут, който завършва в ледникова „задънена улица", обградено от гранитни върхове, пронизващи небето (някои безименни, много непокорени и повечето над 5 000 м) в планините Каракорум на Пакистан.

За щастие, не се опитвахме да ги изкачим. Нашите амбиции бяха по-скромни: четиридневен преход до основата и обратно, с достатъчно време за чай край реки с цвят на полирани шисти, за наблюдение на лавини, които се спускат по далечни върхове, и да се движим през пейзаж, който остава почти недокоснат от туризма.

В продължение на десетилетия трекингът в Пакистан е синоним на К2. Като втория по височина връх в света, той отдавна привлича елитни катерачи към своите ледени склонове, където достигането на върха изисква разрешителни, носачи и напреднали алпийски умения. Но отвъд сянката на най-известния връх в Каракорум се простира обширна и слабо изследвана мрежа от пътеки – алпийски долини, оформени от ледници, летни пасища, използвани от пастири поколения наред, и гранитни коридори като Нангма, които остават почти неизвестни извън света на катеренето.

Тази неизвестност започва да избледнява. Новата безплатна система за електронни визи на Пакистан, разширената мрежа от вътрешни полети и подобрената сигурност в северните райони правят някога трудната логистика много по-лесна. В същото време международни туроператори като Intrepid Travel започват да предлагат организирани, напълно обезпечени (с носачи, готвачи и къмпинг оборудване) походи, които поставят Каракорум на радара на по-непретенциозните туристи.

По време на моето пътуване до долината Нангма, пътеката се разкриваше на пластове. Започваше леко, виеше се покрай картофени градини и кайсиеви насаждения, където деца махаха от ниви с каменни огради, след което се изкачваше по алпийски ливади, осеяни с диви цветя и кози на паша. Още по-нагоре пейзажът се промени в морена и гранит, с прости дървени мостове над преплитащи се реки, които се спускаха студени и бързи от ледниците над нас. Когато стигнете базовия лагер, дъното на долината се изравнява в широка равнина от камъни и трева, оградена от отвесни гранитни стени и наблюдавана от ледници, които скърцат и се ронят под следобедното слънце. Именно в тази ухаеща на мащерка поляна и изпълнена с бледи следи от копита на крави, разпънахме лагера си в късния следобед. Когато слънцето залезе, стените около нас пламнаха в оранжево, сияещи като прозорци на катедрала. А после се появиха звездите в абсурдно изобилие, разпръснати по небето с театрална щедрост.

Имаше величие в изобилие. И тишина. И онова усещане – по-рядко, отколкото би трябвало – че за кратък миг си попаднал на място, напълно незасегнато от човешка намеса.

Пакистан, дълго време в сянката на съседните гиганти в трекинга като Непал и Индия, преживява бавно, но стабилно възраждане на международния интерес към планинските преходи. Новата инфраструктура и вълната от местни туристически стартъпи за приключения отвориха достъп до маршрути, които някога се смятаха за труднодостъпни.

Магистралата Каракорум се вие през Гилгит-Балтистан и служи като гръбнак за безброй странични маршрути, от по-леките пътеки в Хунза до високопланинските експедиции в горната част на Балторо. Ето само няколко предложения отвъд долината Нангма.

Преход до Ондра Пойга

Разположен в долината Хунза, този умерен еднодневен преход съчетава величествени алпийски гледки със столетна културна история. Каменното стълбище с дължина около 1,6 км – общо 1655 стъпала, най-дългото и най-високото в Пакистан – води до крепостта Ондра, кацнала над село Гулмит. Там туристите са възнаградени с панорамни гледки към върховете на Каракорум и аквамариновата река Хунза, която се вие по дъното на долината. По маршрута кайсиеви градини и останки от наблюдателни кули по Пътя на коприната вплитат прехода в многопластовото минало на региона.

Преходът до ледника Пасу

Преходът до ледника Пасу е полудневно приключение, което започва край село Пасу, преминава през кайсиеви градини и въжени мостове, преди да се изкачи по страничната морена на ледника. Каменисти хребети и ледени потоци изискват внимателно стъпване, но наградата за около 6,5-километровия маршрут в едната посока е впечатляваща: директна гледка към ослепително белия ледник Пасу, обрамчен от назъбените върхове Пасу Конс и връх Шиспаре.

(Нашите предци са вървели по тези пътеки преди стотици години. Сега можете и вие)

Базов лагер Машербрум

Преходът до базовия лагер на Машербрум е един от най-достъпните многодневни маршрути в Балтистан и обикновено се изминава за около пет дни (отиване и връщане). Започва от село Хуше и следва река Хуше, минавайки покрай житни ниви и каменни къщи, преди да се отвори към широки алпийски долини. Първата нощ обикновено се прекарва в лагер Шаиешчо, тревиста равнина, където пастири пасат животните си. Оттам следва равномерно, но поносимо изкачване покрай ледника Машербрум, за да се достигне базовия лагер на около 4 300 м. Машербрум (известен още като К1) се издига като съвършена бяла пирамида до 7 821 метра. За разлика от изтощителните експедиции до К2 или Конкордия, този преход не е технически труден, но предлага богата награда: близки срещи с живота в селата и величествени гледки към един от най-зрелищните върхове в Каракорум.

Базов лагер Машербрум

Преходът до базовия лагер на Машербрум е един от най-достъпните многодневни маршрути в Балтистан и обикновено се изминава за около пет дни (отиване и връщане). Започва от село Хуше и следва река Хуше, минавайки покрай житни ниви и каменни къщи, преди да се отвори към широки алпийски долини. Първата нощ обикновено се прекарва в лагер Шаиешчо, тревиста равнина, където пастири пасат животните си. Оттам следва равномерно, но поносимо изкачване покрай ледника Машербрум до базовия лагер на около 4 300 м. Машербрум (известен още като К1) се издига като съвършена бяла пирамида до 7 821 метра. За разлика от изтощителните експедиции до К2 или Конкордия, този преход не е технически труден, но предлага богата награда: близки срещи с живота в селата и величествени гледки към един от най-зрелищните върхове в Каракорум.

Базов лагер Ракапоши

От село Минапин започва 12-километров маршрут до базовия лагер на Ракапоши, който се изкачва през хвойнови гори и поляни с диви цветя до широко, ветровито плато на 3 650 м. Изкачването отнема два до три дни, като Хапакун, тревиста местност, служи като междинен лагер. На върха туристите застават пред 7788-метровия връх Ракапоши, едно от най-внушителните планински възвишения в света, и могат да изследват странични пътеки покрай ледника Минапин, преди да потеглят обратно.

Базов лагер К2

Преходът до базовия лагер на К2 е най-легендарният маршрут в Пакистан, високопланинска експедиция с продължителност от две до три седмици, която започва от Асколе и следва река Бралду към леденото сърце на Каракорум. Маршрутът преминава по ледника Балторо (един от най-големите извън полярните региони), покрай известни лагери като Пайджу и Урдукас, преди да достигне Конкордия, където четири от 14-те най-високи върха в света обграждат хоризонта. Оттам следва последно изкачване до базовия лагер на около 5 150 м, директно под внушителната южна стена на К2. Това е маршрут, който е изключително отдалечен и логистично сложен, но за опитните туристи малко места на Земята са по-вдъхновяващи.

(Това е най-дългия туристически маршрут в Централна Азия)

Как да стигнете: Повечето преходи в Каракорум започват от Скарду, входът към Гилгит-Балтистан. Полетите от Исламабад отнемат малко над час, но често се забавят заради метеорологични условия; алтернативата е двудневно пътуване с автомобил по магистралата Каракорум. От Скарду до повечето начални точки на маршрутите в Каракорум се стига с полудневно пътуване с джип.

Водачи и туроператори: Самостоятелният трекинг е възможен, но логистично сложен: транспорт, провизии, къмпинг оборудване и носачи трябва да се организират в Скарду. Международни туроператори като Intrepid Travel, както и местни компании като Karakoram Expeditions, предлагат организирани походи, които включват палатки, готвачи и подкрепа от носачи. Наемането на местни носачи не само облекчава товара ви, но и подпомага препитанието на местните общности.

Бейли Бърг е писател и редактор, която разделя времето си между Колорадо и Аляска. Пише по теми, свързани с пътувания, природа и опазване на околната среда. Нейни текстове могат да бъдат открити в National Geographic, Afar, Condé Nast Traveler, The Washington Post, Architectural Digest и други. Можете да следите историите ѝ в Instagram.