Отсичането на това дърво в UK предизвика възмущение – а сега и ефективни присъди

В ранните часове на 28 септември 2023 г. акт на насилие и вандализъм шокира Обединеното кралство.

На следващия ден новината за деянието е водеща в социалните медии и новините, което води до изблици на скръб, ярост от безсмислието му и поклонения в далечния кът в провинцията, където се е случило престъплението.

Това не беше човешка трагедия.

В тъмната нощ самотен явор беше отсечен на емблематичен участък - тясната долина Сикамор гап, разсичаща най-монументалния паметник от римския период в историята на Британските острови – Валът или Стената на Адриан, в Нортъмбърланд, Североизточна Англия. Стената е на близо 2000 години и някога е маркирала границата на Римската империя. Яворът, който растеше там, където древната стена се е спускала между два хълма, е наречен Сикамор Гап.

Двама мъже, Даниел Греъм и Адам Карутърс, са съдени наскоро за престъплението. През май те бяха признати за виновни по две обвинения за престъпно увреждане и всеки от тях е осъден на по четири години и три месеца затвор. Те бяха обвинени в незаконно отсичане на дървото с резачка, видеозапис на което е заснет на телефона на Греъм, казват прокурорите.

При внасянето на делото срещу тях в съда, общественото възмущение все още е толкова силно, че съдията предупреждава съдебните заседатели да оставят емоциите настрана. Деянието, твърдят прокурорите по-късно, е „глупаво“, без друга причина, освен да причини страдание. Британската общественост не е склонна да прости.

И така, защо загубата на едно-единствено дърво се оказа с толкова голямо значение?

Отговорът изглежда се крие в стената до него; обвиненията срещу Греъм и Карутърс не са само за дървото, но и за щетите, които са обвинени, че са причинили на голяма туристическа атракция и обект на ЮНЕСКО.

„Адриановата стена ни локализира в света“, обяснява историкът Джош Прован. „Хората в Лондон може да не знаят имената на градовете в Нортъмбрия, но знаят за Адриановата стена. Тя не е просто прекрасна част от света, тя е исторически значима за изучаването на Британия, на империите, на древната история.“

Дървото Сикамор Гап е сравнително ново. То е засадено преди около 150 години в малко дере, където римската стена следва падината между хълмовете на Пенинските планини, иначе заобиколени от сурова, безплодна пустош. Дървото е било познато на милиони хора по целия свят не само като забележителност за туристите, които са вървели по протежение на стената, но и като мястото, където Кевин Костнър се е борил с Гай Гисбърн в „Робин Худ: Принцът на разбойниците“, поради което често било наричано „Дървото на Робин Худ“.

Сравнителната младост на дървото не го е направила по-малко обичано.

„Дърветата живеят в различна времева скала от нашата“, казва Уил Менмъир, автор на The Heart of the Woods, изследваща връзката ни с природата. „Има истории за дъбове, където се е криел Чарлз II, или пък за тис (Ankerwycke Yew), под който се твърди, че Хенри VIII е ухажвал Ан Болейн и е била подписана Магна харта (Великата харта на свободите). Няма доказателства, че това са исторически факти. Но ние сме прикрепили история към тези дървета. Можем да усетим връзката с този важен момент.“

Дървото е принадлежало на стената; няма значение дали е било там, когато римските легиони са бдели на това място преди почти 2000 години.

Историческият резонанс може само частично да обясни емоционалната връзка между едно дърво и тези, които му се възхищават.

Миналият април британската верига ресторанти Toby Carvery беше принудена да се извини, след като отсече 500-годишен дъб в лондонския квартал “Енфийлд”. Собствениците действат по съвест, като най-напред предупреждават, че разцепената и мъртва дървесина е опасна. Не е извършено престъпление. Въпреки това, в рамките на часове активисти бойкотират ресторанта, а местният съвет заплашва с граждански действия.

Далеч по-малко известните дървета са също толкова защитени; в Англия и Уелс общините могат да издават Заповеди за опазване на дърветата, забранявайки унищожаването на горите, а културното наследство на едно дърво е само един от критериите, които се вземат предвид.

Дърветата разпалват нещо по-дълбоко в нас.

Тяхното значение се простира до всички страни и религии, от Дървото за познаване добро и зло; до Дървото Бодхи, където Буда е постигнал просветление; и Игдрасил, гигантският ясен, който поддържа света в скандинавската митология.

„Дърветата винаги са били важни във всички култури“, казва Прован. „Ако това се беше случило в Япония, щеше да е изключително важно; в шинто това би разрушило дома на Бог. На Запад носим коледни елхи, за да отпразнуваме края на годината. Дърветата са изключително важни фигури във всеки пейзаж.“

Самият пейзаж може би е последната част от уравнението; ние разпознаваме дърветата заради тяхната красота, като неразделна част от нашия свят.

„Архитектите и дизайнерите, чак до [ландшафтния архитект] Ланселот (Капабилити) Браун през XVIII век, са познавали силата на създаването на пространства с дървета“, казва Прован. „Смятаме, че в градовете трябва да създаваме природата, защото си мислим, че сме отделени от нея. Но не е нужно да търсите много далеч, за да видите, че това не е така.“

Прован казва, че нещо в отсичането на дърво ни напомня, че хората носят разрушение. Чувстваме се като нарушители. Взели сме, а не сме върнали.

Когато едно самотно дърво е унищожено по подобен начин, чувството за трагедия може да бъде още по-дълбоко.

„Понякога не виждаме дърветата заради гората“, казва Менмъир. „По време на строителството на [високоскоростна железопътна линия в Южна Англия] бяха отсечени някои феноменално стари дървета, които вероятно са били по-важни от гледна точка на биоразнообразието, но там, закъдето са били предназначени, ние не ги забелязвахме. Дървото Сикамор Гап беше специално, защото се намираше в пейзаж без други дървета.“

Менмъир отбелязва, че самотата му, а не историята или наследството му, създава рязък контраст в пейзажа, който прави дървото Сикамор Гап емблематично.

„С течение на времето хората са обвързвали това дърво с лични спомени“, казва Менмъир. „Под него са се давали сватбени обети, правили са се семейни пикници и пламенни спортни състезания. Дървото се е превърнало в пазител на тези спомени. Когато е било отсечено, това е било като атака срещу спомените на тези хора.“

Изходът от делото срещу Греъм и Карутърс ще уталожи напрежението до известна степен. Присъдата на съдебните заседатели е била единодушна, а доказателствата са били неоспорими: включвала е техни собствени кадри, парче от дървото, което са запазили за спомен, и инкриминиращи публикации в социалните медии.

И все пак дърветата могат да се прераждат. Малко след унищожаването му, около пъна на Сикамор Гап започват да растат фиданки.

Оттогава те са под опеката на природозащитната организация The National Trust и 49 от тях ще бъдат дарени на обществени пространства в Обединеното кралство, от национални паркове до училища и обществени градини. Те са наречени „Дървета на надеждата“.

„Върнах се там миналата година“, казва Менмъир. „Стигнах до Сикамор Гап и просто слушах други посетители. Хората бяха дошли там, за да говорят за дървото и да споделят спомените си. Имаше група велосипедисти, които караха покрай Адриановата стена. Бяха спрели и един от тях беше извадил фотоапарата си и правеше снимки. Приятелят му го попита защо; нямаше нищо, което да се види на снимката. А велосипедистът просто каза: „Не знам. Но чувствам, че трябва.“