Откриха ново “най-старо дърво в света” на възраст 5 484 години

Природа Наука

Чилийски учени идентифицираха патагонски кипарис (Fitzroya cupressoides) с дебелина 4 м и наричан Великият праотец (The Great-Grandfather), като най-старото живо дърво в света.

© Wikimedia Commons / PatagoniaArgentina

В изследване на иглолистното дърво, известно още като Алерсе Миленарио (Alerce Milenario), Джонатан Баричивич, чилийски учен от Лабораторията по климата и околната среда в Париж, установява, че дървото вероятно е на възраст 5 484 години.

Патагонският кипарис е вид, произхождащ от Чили и Аржентина и принадлежащ към същото семейство като гигантските секвои (Sequoiadendron giganteum).

Маиса Рохас, министър на околната среда на Чили и член на Междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН, определя новината като „чудесно научно откритие“, цитирана от The Guardian.

Баричивич взема проба от Алерсе Миленарио през 2020 г., но не успява да достигне до сърцевината му с бормашина. Затова използва компютърни модели, за да определи възрастта му, отчитайки фактори в околната среда и възможни вариации.

Тъй като все още не е успял да преброи докрай годишните пръстени на дървото, Баричивич все още не е публикувал доклад за възрастта на Великия праотец в научно издание. Той се надява обаче да направи това в следващите месеци.

Ако резултатите се потвърдят, Алерсе Миленарио ще е с 600 години по-възрастен от 4853-годишен източен калифорнийски бор (Pinus longaeva), наречен Матусал (Methuselah) и считан в момента за най-старото дърво в света с потвърдена възраст.

Междувременно, Алерсе Миленарио живее в прохладната, влажна среда на Национален парк “Алерсе Костеро” (Alerce Costero National Park), където пукнатините в кората му осигуряват дом на мъхове, лишеи и други видове.

Баричивич се опасява, че Великият праотец е застрашен от туристическия поток в парка, както и от сушите, причинявани от глобалното затопляне.

Според Чилийския институт по горите, насажденията за добив на дървесина в южната част на страната обхващат повече от 2,3 милиона хектара, тъй като производството на целулоза е основен икономически отрасъл в страната.

Докато жадните за вода неместни борови и евкалиптови насаждения съставляват 93 % от тази площ, над 780 000 хектара гори с местни видове са загубени в Чили между 1973 и 2011 г., пише Earthly Mission.