Откриха най-старото скално изкуство в света – в Индонезия

На Муна – тропически остров край Югоизточен Сулавеси, Индонезия – се намира пещера, чиито стени са покрити с праисторически рисунки. Местните я наричат Лянг Метандуно (Liang Metanduno). Те посещават тази древна художествена галерия, за да се възхищават на изображенията на летящи човешки фигури, лодки, пълни с пътници, и конни воини, рисувани с червен, кафяв, а понякога и черен пигмент.

През 2015 г. Адхи Агус Октавиана, археолог в Националната агенция за изследвания и иновации на Индонезия (BRIN), пътува до Лянг Метандуно в търсене на много по-древна форма на човешко художествено изразяване – такава, която предхожда изображенията на птици, прасета и коне, рисувани по стените само преди няколко хилядолетия.

На тавана, близо до груба рисунка на птица в кафяво, Октавиана открива именно това: два шаблона на ръка, единият от които е с остър, удължен пръст, наподобяващ животински нокът.

Заедно с Максим Обер,изследовател на National Geographic и археолог и геохимик в Университета „Грифит“ в Австралия, и други колеги, те използват нов метод за датиране, за да определят възрастта на рисунъка. Екипът установява, че шаблонът на ръка, наподобяващ нокът, е на не по-малко от 67 800 години, което го прави най-старото скално изкуство, приписвано на съвременните хора, откривано досега. Откритията са публикувани в Nature.

„Възрастта на този шаблон на ръка от Муна показва, че ранните съвременни хора, които са живели в Нусантара през късния плейстоцен, вече са имали развито познание“, казва Октавиана, визирайки региона, който днес обхваща Индонезийския архипелаг.

Новодатираното изкуство от Муна е приблизително с 16 600 години по-старо от скалните рисунки, преди това документирани в пещерите Марос–Пангкеп в Сулавеси, и с около 1100 години по-старо от отпечатъците от ръце (или шаблони) в Испания, за които се смята, че са дело на неандерталци.

(Вандали унищожиха пещерно изкуство на 22 000 години в Австралия)

„Това е най-силното доказателство, че нашият вид е бил в Индонезийския архипелаг по онова време и че хората са трансформирали по въображаем начин отпечатъка на ръката си в нещо друго“, казва Адам Брум, археолог от Университета „Грифит“ и съавтор на изследването, по време на пресконференция.

Екипът датира и шаблони на ръце в две други пещери на околните острови. Анализът показва, че те са създадени преди между 44 500 и 20 400 години. Това подсказва, че древните жители на Индонезия са продължавали да създават скално изкуство в продължение на десетки хиляди години, до пика на последния ледников период, когато морското ниво е било по-ниско, а част от Югоизточна Азия е представлявала обща суша, известна като Сундаленд. Авторите отбелязват, че откритията дават ценни улики за популациите, които са пресичали сухоземни мостове и са прекосявали острови, за да станат първите заселници на Австралия преди около 65 000 години.

За да определят възрастта на шаблоните на ръце, изследователите използват техника, разработена от Обер и негови колеги, наречена лазерно-аблационно датиране на уранови серии. Тя позволява прецизно датиране на скално изкуство, създадено с охра. Методът използва лазер, който събира и анализира микроскопично количество калциев карбонат, образуван върху пигментния слой.

В Университета „Саутърн Крос“ в Австралия прилагат тази техника и датират шаблона на ръка, наподобяващ нокът, на възраст между 75 400 и 67 800 години, а втория шаблон на около 60 900 години.

(Откриха най-старото известно скално изкуство в Южна Америка)

Находката в Муна допълва скорошни открития от Индонезия, които дават нов поглед към ранния човешки интелект. През 2019 г. Обер и Октавиана съобщават за откриването на скално изкуство, изобразяващо териантропи – човешки фигури с животински глави и опашки – в сцени на лов на брадавичести свине и ендемичния бивол аноа. По-късни анализи показват, че тези разказвателни сцени са на 51 200 години, доказвайки, че древните хора в Индонезия са били способни да си представят същества, които не съществуват в природата. Новодатираните шаблони от Муна според изследователите подсказват, че художниците са притежавали същите когнитивни способности.

Екипът отбелязва, че един от пръстите на шаблона е удължен и заострен като животински нокът, художествен стил, който се среща само в Сулавеси. Обер предполага, че това може да е свързано с отношенията между хора и животни. Но самият факт, че художникът е променил формата на пръста – чрез ретуширане или чрез движение на ръката, за да създаде ефекта – показва сложна мисъл, казва той.

„Те рисуват нещо, което всъщност не съществува“, казва Обер.

Р. Чецеп Ека Пермана, етноархеолог от Университета на Индонезия, който не участва в изследването, предполага, че шаблоните на ръце може да са част от ритуална практика за предпазване от нещастие, традиция, която все още се среща сред някои коренни групи в Сулавеси.

Такива доказателства за изтънчено мислене, казват изследователите, подкопават старите евроцентрични представи за произхода на човешкия интелект.

„Много хора смятаха, че ставаме когнитивно модерни едва след пристигането ни в Западна Европа“, казва Обер. Този възглед според него се дължи на липсата на напреднали методи за датиране на скално изкуство извън Европа.

(Откриха най-старите изображения на животни в света)

В Европа повечето скални рисунки са направени с дървени въглища, което позволява радиовъглеродно датиране. В Югоизточна Азия обаче скалното изкуство е създавано предимно с охра, неорганичен пигмент на основата на железен оксид, който е много труден за датиране чрез този метод. Новата техника показва, че интелигентни и креативни хора са живели в региона много преди първите съвременни хора да достигнат Европа.

Освен това тя подсказва, че тези древни общности са притежавали знанията и уменията, необходими за извършването на морското пътешествие към Австралия.

Изследванията показват, че някои групи съвременни хора са напуснали Африка преди 60 000–90 000 години, преминавайки през Близкия изток и Южна Азия, преди да достигнат до Сундаленд, обширна суша, която тогава е включвала днешните Суматра, Ява и Борнео.

Оттам хората са трябвало да прекосят морето, скачайки от остров на остров, за да достигнат до Сахул, сушата, която е обединявала Папуа и Австралия. Сулавеси и другите острови между двата региона – наричани Уолъсея заради уникалната си геология и биологично разнообразие – съдържат ключови улики за тази епична човешка миграция.

Тъй като човешки останки от плейстоцена в Сулавеси са изключително редки, скалното изкуство е един от малкото преки източници на информация за човешкото присъствие тогава.

„Това е интимен прозорец към миналото“, казва Обер.

Октавиана предполага, че аборигенното скално изкуство в Маджебебе, Северна Австралия, вероятно е наследено от предците, дошли от Нусантара – същите хора, които са оставили шаблона на ръка в Муна преди 67 800 години. Разкопките на човешки останки може да отнемат много време, казва той, „но археологическата наука може да помогне да запълним тази празнина в знанието“.

Хелън Фар, морски археолог в Университета на Саутхемптън в Англия, която не е участвала в изследването, определя находката от Муна като изключително интересна.

„Чудесно е да видим, че това изкуство е запазено и датирано. То ни дава малък прозорец към широк спектър от дейности, които често липсват в археологията за периоди с такава дълбока древност“, казва тя.

Тя добавя, че новото откритие подкрепя резултатите от нейни генетични изследвания върху населението на Сахул, според които „хората са имали мореплавателни технологии и са били способни да прекосяват открити води между Уолъсея и Австралия още преди 65 000 години“.

Но по кой маршрут са стигнали тези хора до Австралия? Находката от Муна подсказва, че древните групи може да са използвали северен маршрут, преминавайки през индонезийските острови Сулавеси, Малуку и Папуа. Октавиана обаче подчертава, че е напълно възможно те да са избрали и южен път.

По време на интервю за National Geographic той отваря Google Maps и увеличава мащаба на един много малък, изолиран остров по-на юг, между Сулавеси и Флорес, който би могъл да е бил част от ранен миграционен маршрут към Австралия.

„Вижте това“, казва той. „Тук има пещера, може би и друго скално изкуство.“ Октавиана споделя, че ще трябва да потърси финансиране, за да посети острова и да провери хипотезата си. Но за него това усилие си струва, ако съществува шанс да открие още едно парче от пъзела на древното човешко изкуство и миграция, както се случи в Муна.

Нестопанската организация National Geographic Society, посветена на изследването и опазването на чудесата на нашия свят, финансира работата на изследователя Максим Обер. Научете повече за подкрепата на дружеството за изследователи.