Откриха най-ранното свидетелство за свещения календар на маите

Цивилизация Наука

Археолози откриха най-ранното недвусмислено доказателство за древния календар на маите. Находката представлява фрагмент от свещен стенопис, който някога украсявал стена на пирамидата Лас Пинтурас в Сан Бартоло, Гватемала.

Фрагмент от стенопис в Сан Бартоло, Гватемала. Изображение с илюстративна цел.@ Wikimedia Commons

Фрагмент от стенопис в Сан Бартоло, Гватемала. Изображение с илюстративна цел.

@ Wikimedia Commons

Върху малък детайл от стенописа, под черна точка и черна линия, личат следи от очертана глава на животно. Тези символи всъщност изобразяват датата „7 елен“ (7 Deer) - един от 260-те дни в календара на маите. (Денят „7 елен“ е следван от ден “8 заек”, ден “9 вода” и ден “10 куче”.)

И преди в Централна Америка са откривани записани дати от древния календар, но те се оказват трудни за датиране, дори с приблизителна точност.

Новата находка е много рядък пример за ясен йероглифен ден от годината, изписан между 200 и 300 г. пр. н. е., както показва радиовъглеродният анализ.

Въпреки че това е с повече от хиляда години по-рано, отколкото другите календарни йероглифи, откривани в Гватемала, изследователите смятат, че календарът е използван много преди изписването на тази дата.

Находката вероятно доказва “много по-ранен произход на календара - някъде през средния предкласически период [на мезоамериканските култури], ако не и по-рано, въпреки че доказателствата остават косвени“, пишат археолозите в доклада си, публикуван в Science Advances.

Пирамидата Лас Пинтурас е известна със своите стенописи, представящи сцени от митологията на маите. Тя съдържа няколко археологически слоя от историята им, най-ранният от които датира приблизително от 800 г. пр.н.е.

Под руините на пирамидата има останки от предходни структури, които някога са били издигнати на същото място. През 2005 г. при разкопки под петия слой на конструкцията са открити остатъци от гипсови стени, също изрисувани с йероглифи, и представляващи най-ранното доказателство за йероглифно писмо в земите на маите.

А днес, най-новите разкопки в същия слой разкриват това, което недвусмислено представлява най-ранното доказателство за йероглифен календар.

Фрагментите от боядисана мазилка вероятно някога са били част от стенопис, като някои повърхности са покрити с цветни бои, а други са маркирани с черни линии. Денят “7 елен”, например, е изписан с черни линии.

Всъщност, находката се състои от две части, като на горния фрагмент е изрисуван йероглифа, който ясно показва главата на елен, а над нея има плътна линия и точка номер 7.

Двата фрагмента, изобразяващи календарна дата на маите  „7 елен“.@ Science Advances

Двата фрагмента, изобразяващи календарна дата на маите „7 елен“.

@ Science Advances

Долният фрагмент включва друг йероглиф с неописано значение. Учените предполагат, че датата от горния фрагмент всъщност служи като някакъв надпис за това, което следва по-долу.

Също така е възможно “еленът” да представлява име, тъй като понякога маите били кръщавани на календарни събития, както е днес при личните имена Ейприл (April) или Огъст (August) в английския език например, пише Science Aalert.

Маите следвали свещен 260-дневен календар, който и днес продължава да се използва от някои местни общности. Отделните дни в този календар са именувани от 1 до 20 в определен ред, повтаряйки се 13 пъти в годината.

„260-дневният календар отдавна е ключов елемент в традиционните дефиниции на Мезоамерика като културен район, а съществуването му до днес в ежедневието на много общности, е доказателство за значимостта му в религиозния и социалния живот. Нашата способност да проследим ранното му използване, до около 23 века, е още едно доказателство за историческото и културното му значение”, пишат археолозите.