Откриха изгубени градове по Пътя на коприната с помощта на иновативни технологии

Изследователите откриват останките от средновековни градове, извисяващи се над древния Път на коприната в скалистите планини на Югоизточен Узбекистан. Един от тях е голям метрополис, разположен на голяма надморска височина, който е останал скрит в продължение на векове, намирайки се на място, където малко хора са очаквали да открият следи на древни цивилизации.

Откритието, станало възможно благодарение на новата технология лидар (LIDAR, съкращение от light detection and ranging - „светлинно откриване и визиране"), основана на наблюдение с дрон, предизвиква дългогодишни предположения за живота в големи градове в отдалечените планини на Централна Азия преди повече от хиляда години.

Революционното изследване, ръководено от изследователя на National Geographic Майкъл Фрачети и Фарход Максудов, директор на Националния център по археология на Узбекистан, разкрива голям град, който процъфтявал между VI и XI век. Разположен на надморска височина, достигаща до 2200 м (сравнимо с Мачу Пикчу в Перуанските Анди), откритието му хвърля нова светлина върху сложността, мащаба и издигането на средновековните общества по Пътя на коприната - огромната мрежа от древни търговски пътища, свързващи Европа и Източна Азия.

Руините на древния град Тугунбулак покриват близо 300 акра, което го прави едно от най-големите регионални селища на своето време, според статия, публикувана в Nature и базирана на изследване, финансирано от National Geographic Society.

„Лидар ни показа този огромен град, който всъщност е разположен на очевидно място“, казва Фрачети, доцент по антропология във Вашингтонския университет, Сейнт Луис. „Това ни позволи да подходим към този огромен пейзаж по начин, по който можем да оценим обхвата и мащаба на мястото, със зашеметяващи детайли.“

На около 5 км разстояние, по-малък, гъсто застроен град, наречен Ташбулак, също е изследван от лидар.

(Лидар променя всичко, което знаем за маите.)

Трудно е да си представим градове с такъв размер, процъфтяващи в покрита със сняг, брулена от ветровете среда, където дори днес само шепа номадски пастири се осмеляват да навлязат. Дългите зими, стръмните скали и пресеченият терен правят мащабното земеделие почти невъзможно на такава голяма надморска височина - факт, който може да обясни защо историците и археолозите пренебрегвали този отдалечен регион толкова дълго.

Но екипът на Фрачети вярва, че тези планински градски центрове не просто оцелявали, а процъфтявали - по начини, които се противопоставят на очакванията за това, на което са били способни средновековните планински общества.

Както Ташбулак, така и Тугунбулак разполагат с множество постоянни структури и изтънчен градски дизайн, привидно проектирани, за да се възползват максимално от планинския терен. Лидарните изображения с висока разделителна способност предлагат подробни изгледи на къщите, площадите, укрепленията и пътищата, оформили живота и икономиките на тези високопланински общности. По-големият от двата, Тугунбулак, може да се похвали с пет наблюдателни кули, свързани със стени по хребетите, както и централна крепост, защитена от дебели каменни и тухлени стени.

Големите градски центрове исторически са били необичайни в регионите с голяма надморска височина. Най-известните примери – Мачу Пикчу, Куско и Лхаса – често се разглеждат като изключения и забележителни примери за човешка устойчивост при екстремни условия.

Но местоположението на Ташбулак и Тугунбулак може да е било избрано, за да се използват силните планински ветрове за подхранване на високотемпературни огньове, необходими за топене на метални руди. Частичните разкопки разкриват нещо, което прилича на производствена пещ - вероятно работилница, където древните ковачи превръщали богатите находища на желязо в региона в мечове, брони или инструменти.

„Трябва да проучим повече, но имаме силно предчувствие, че голяма част от обекта е била ориентирана към производствени дейности, топене или други видове пиротехнология“, казва Фрачети. „До средата на сутринта земята се нагрява от слънцето и тогава получавате естествена конвекционна система с продължителен, силен вятър, който владее планинските склонове – идеално условие за обработка на метали.“

Изследователят подозира, че икономиката на Тугунбулак е била движена от ковачеството и други металообработващи индустрии, търгувайки с ресурсите в района, благодарение на близостта си до Пътя на коприната.

„Желязото и стоманата били ресурсите, които всички искали, заедно с конете и воините“, казва Фрачети. „Това било епоха с бързо случващи се промени, когато всеки имал нужда от власт, за да оцелее. Това са “петролните полета” от Средновековието.”

В продължение на векове историците, изследващи Пътя на коприната се фокусират върху номадските племена и низинните империи, които доминирали в региона на Узбекистан, често рисувайки планините като маргинални или периферни спрямо живота в долините. Но съществуването на обширни градски центрове предполага, че планините са били дом на собствени, различни общества със сложни икономики, политически системи и култури.

Новите открития повдигат възможността планинският урбанизъм да не е аномалия в Централна Азия, а част от по-широка, по-сложна картина на средновековния живот. „Това поставя много голямо политическо формирование на голяма надморска височина, в зона, която е извън нормалната земеделска сфера, където не бихте очаквали да намерите град с такъв размер“, казва Фрачети.

По-нататъшни изследвания ще хвърлят повече светлина върху това кои са били тези хора, но вече е ясно, че те са развили свой собствен начин на живот, различаващ се от типичните земеделски общества от своето време.

„Ако това, което откриваме, е високопланинска политическа област, която се различава от низинната, тогава тя рисува много различна картина за това кои са били играчите в Средновековна Централна Азия“, казва Фрачети.

„Ако сме прави, имаме ново дете в блока“, казва Фрачети. „Тези хора не са били варварските конни орди, каквито историята често ги обрисува. Това са били планински общества, вероятно с номадски политически системи, но също така инвестиращи в голяма градска инфраструктура. Това променя всичко, което смятахме, че знаем за историята на Централна Азия.