Открит е нов мегараптор - с последното си ядене все още в устата

Докато страховитият Tyrannosaurus rex дебнел из праисторическа Северна Америка, съвсем различен върховен хищник бродел из Древна Аржентина: новооткритият мегараптор Joaquinraptor casali.

Докато разкопават динозавъра, палеонтолозите правят интригуващо откритие. Между мощните му челюсти е заклещена кост от ръката на крокодил от креда. Това дава възможност да се надникне в това, което вероятно е било последното ядене на хищника преди около 70 милиона години.

„Фосилизирано поведение, ако наистина това е такова, се среща толкова рядко, че просто трябва да празнуваме, когато се появи“, казва Матю Ламана, палеонтолог от Музея по естествена история „Карнеги“ в Питсбърг и изследовател на National Geographic.

Освен черепа на мегараптора, екипът на Ламана открива и предните му крайници, части от задните, няколко ребра, прешлени и други вкаменени фрагменти. Те изчисляват, че Joaquinraptor е бил дълъг над 7 м и е тежал повече от тон. Вероятно е захапвал плячка с удължената си муцуна и е грабвал хапки с едрите си "ръце", завършващи с впечатляващо дълги, извити нокти. Ламана и колегите му описват новия вид в Nature Communications.

Въпреки че е представен само от частичен скелет, Joaquinraptor е сред най-пълните мегараптори, откривани досега. Да се намери един от тези редки динозаври с потенциална плячка все още в челюстите му е още по-изненадващо. Вкаменелости, които показват какво са яли праисторическите животни, са рядкост. Когато се появят, те предоставят важни сведения за живота и екологията на изчезналите видове. Палеонтолозите са наблюдавали подобни случаи и преди — например при тиранозаври с вкус към бутчета и при мозазавър с парчета риба в стомаха. Острите зъби показват, че мегарапторите са яли месо, но тези запазени остатъци от трапезата разкриват какво точно е било в менюто.

През 2019 г. Лусио Ибирику, палеонтолог от Патагонския институт по геология и палеонтология в Аржентина, изследва скали от креда в провинция Чубут, Централна Патагония, в търсене на нови находища на фосили. По време на проучването неговият колега Бруно Алварес забелязва малък костен фрагмент, който се подава от скалата. Тъй като мястото изглеждало обещаващо, няколко месеца по-късно изследователите се връщат, за да разкрият внимателно какво се крие вътре.

„В този момент осъзнахме, че откритието е едно от най-важните за екипа“, казва Ибирику. Костите от черепа и ръцете не оставяли съмнение, че фосилът принадлежи на мегараптор, загадъчна група хищни динозаври, живели в праисторическа Азия, Австралия и Южна Америка.

Тези динозаври объркват палеонтолозите още от 1998 г., когато родът Megaraptor бил назован. Както подсказва името, те са по-големи от така наречените „раптори“, като велосираптора с размерите на пуйка. Динозаврите имали дълги, ниски муцуни и яки "ръце" с големи, внушителни нокти. Палеонтолозите предполагат, че са били близки роднини на тиранозаврите, но са процъфтявали в среди, където тиранозаврите липсвали. До момента повечето видове мегараптори са известни само от фрагментарни останки.

„Мегарапторите са загадка най-вече защото повечето им фосили са силно увредени“, казва Ламана. Фосилите са „достатъчно запазени, за да ни покажат, че тези необикновени хищни динозаври са съществували, но не достатъчно, за да ни разкрият много за тях“.

Докато най-ранните мегараптори датират отпреди около 132 милиона години, Joaquinraptor е сред последните. Той е живял в периода между 70 и 66 милиона години назад — в самия край на креда, преди изчезването на динозаврите, предизвикано от астероид.

„Новото откритие предлага интересни новини относно оцеляването на мегарапторидните динозаври до самия край на мезозоя“, казва Фернандо Новас, палеонтолог от Аржентинския музей по природни науки „Бернардино Ривадавия“. Новас преди това е открил мегараптора Maip macrothorax, също в Аржентина, но не е бил част от екипа, който е открил Joaquinraptor. Новият вид, отбелязва той, показва, че мегарапторите са били многобройни и разнообразни в Южна Америка чак до края на креда.

Joaquinraptor без съмнение е бил върховен хищник, който е ловувал из вътрешните гори на Южна Аржентина. Но наистина ли е похапвал крокодил точно преди да загине?

Възможно е костта от крокодил да се е озовала между челюстите на мегараптора случайно. Но ако бързотечаща вода е смесила останките на различни същества, мястото на находката би представлявало хаотична смесица. Вместо това, костите от ръцете на Joaquinraptor са открити в частична свързаност — близо една до друга, като някои все още са били съединени. Почти живото разположение на тези кости подсказва, че водният поток, който е погребал фосила, не е бил особено силен и следователно е по-малко вероятно да е донесъл други кости от околността.

Проучванията продължават, казва екипът, но начинът, по който костите на динозавъра са се разположили, подсказва, че крокодилът е бил храна, а не случайно попаднал там. Но ако все пак става дума за съвпадение, „тогава Майката природа си прави жестока шега с Лусио, с мен и с нашите съавтори, защото няколко неща в тази връзка между динозавър и крокодил са наистина странни“, казва Ламана.

Ибирику допълва, че освен костите на крокодила, не са открити други кости в близост до Joaquinraptor, което увеличава вероятността динозавърът наистина да е бил погребан с последното си ястие.

„Това е сензационен аспект от откритието“, казва Новас, „и си представям, че може да представлява фотографски миг от екологичното взаимодействие между две различни хищни групи.“

Само месец по-рано Новас и колеги описват нов крокодил от късната креда на име Kostensuchus atrox от скални пластове, датиращи приблизително от времето на Joaquinraptor, което го прави вероятен представител на вида крокодил, превърнал се в хапка в устата на този мегараптор.