Открийте Оман чрез неговите парфюми и древни аромати

Статията е създадена от National Geographic Traveller (UK).

„Този парфюм първоначално е създаден за кралски особи.“ Продавачът във фабриката за парфюми Amouage в Маскат сочи към флакон от 24-каратово злато – малко, изящно шише във формата на ханжар, традиционния омански кинжал. „В него има 120 съставки, като две от тях наистина представят Оман: роза и тамян“, казва той.

Парфюмерийната къща е създадена по поръчка на обичания покоен султан Кабус бин Саид ал Саид през 1983 г., а името ѝ, Amouage, идва от арабската дума за „вълни“. Подходящо, като се има предвид стратегическото разположение на Оман на източния край на Арабския полуостров, където Персийският залив среща Арабско море. В сърцето на древните търговски маршрути, местоположението на страната е било ключово за възхода ѝ като морска суперсила през XVIII и XIX век. Империята вече не съществува, но влиянието ѝ се усеща навсякъде: от множеството езици, които се говорят по улиците на Маскат, до съставките като индийски уд и персийски шафран, които се смесват в парфюмите ѝ. Именно любопитството ми към двете основни съставки в златния ханжар - роза и тамян - ме доведе в Оман.

„Ще спрем на сука [пазар] в град Низва, който някога е бил столица на Оман“, казва ми моят водач Халид Ал Рауахи зад волана на своя джип. Прекарала съм само няколко часа с бившия сержант, облечен в безупречно бяла дишдаша (традиционна роба) и мусар (тюрбан), с енциклопедични познания по историята на страната. Напуснахме Маскат и поехме по 160-километровия път към Джабал Ахдар, район високо в планините Хаджар. Именно тук, от края на март до края на април, цъфтят ценните дамаски рози на Оман по терасовидни ферми, които се вкопчват в стръмните склонове.

Ограденият със стени сук на Низва предлага приятно убежище от 40-градусовата обедна жега. В миналото хората пътували дотук с магарета, за да продават розова вода на пазара, разказва ми Халид, докато се разхождаме из лабиринта от улички, пълни със съкровища. Минаваме покрай магазин, който продава халва, любимото сладко лакомство в страната, и Халид купува версия с розов аромат, за да я опитам. Консистенцията напомня на мек фъдж, вкусът е цветен, но изненадващо опушен. „Ние, оманците, предпочитаме опушената розова вода“, разкрива Халид. „В миналото я носехме и като парфюм. Домакините я поставяха върху ръцете на гостите след халва или пикантни ястия. Ще видиш как я правим в Джабал Ахдар.“

На следващата сутрин напускаме Низва, а температурата спада с 10 градуса по време на 40-минутното изкачване, което кара ушите да пукат. Джабал Ахдар е известен с мекия си климат, а пътят, издълбан в скалите от покритото с палми село Биркат Ал Муз, е открит през 2006 г., заменяйки изтощителния шестчасов преход. На върха ни посреща сладък като шербет бриз, носещ аромата на хиляди пурпурни листенца, разпръснати по планинския склон. Тук фермерът Кайс Ал Амри и семейството му са на крак още от зори, събирайки рози от нивите си.

„Слушай за щракването“, казва Кайс, докато с едно бързо движение откъсва цветето от стъблото, издавайки щракащ звук. „Опитай“, кимва той. Аз се опитвам безуспешно и десетки копринени листенца падат на земята. В разгара на сезона семейството събира над 60 000 рози на ден.

Занесохме цветята в малката дестилерия за розова вода на Кайс, Дехджан, кръстена на традиционните инструменти, използвани за извличане на розова есенция. Той запалва огън в каменна пещ с височина до коляното и поставя глинен съд с рози над огъня, покрит с малък меден съд. Купа със студена вода запечатва съда, насочвайки конденза нагоре, докато медта улови капките аромат. „На всеки три часа го сменяме“, обяснява Кайс, подавайки ми бутилка със златиста течност от по-ранна партида – тя е опушена и сладка, подобна на вчерашната халва.

Кайс произвежда и прозрачна розова вода – без опушения аромат. В голяма метална пещ около 6000 рози се обработват на пара в продължение на 12 часа, за да се получат 40 литра течност. Истинското съкровище обаче е чистото розово масло, което се отделя на повърхността. „Цената е около 75 омански риала (около 145 паунда) за 3 мл. Това използваме в парфюмите“, обяснява той. След като урокът по парфюмерия приключва, се разхождам из малкия магазин на Кайс, където забелязвам малко бурканче с дървени стърготини с аромат на роза, известни като бухур. Изгарянето на тези стърготини, подобно на тамян, е древна традиция в целия Персийски залив. „Оманците обожават бухур“, казва Халид. „Ще видиш, когато стигнеш до Салала – градът е много известен с него.“

През последните няколко нощи базата ми в планината е била Alila Jabal Akhdar – уединен курорт, разположен на ръба на огромен каньон, и изглежда напълно подходящо да прекарам последната си вечер, потапяйки се в Ритуала с рози в спа центъра. Церемониален по своята същност, той започва с розова вана за крака, след което следва ободряващ скраб с розови листенца, джинджифил, морска сол и лайм. Масаж с розово масло завършва преживяването, а аз потъвам в блажена отпуснатост, докато същият аромат на шербет от по-рано през деня ме обгръща.

Прах се вдига от изсъхналата земя на Уади Ал Мугсаил, обгръщайки нашия джип, докато се движим зад планините Дофар в Оман. На фона на планини в топли бежови нюанси и спокойния глас на моя водач Ахмед Рафийт, се отправяме към дома на шейх Ахмед Ал Амари, чието семейство извлича тамян от дървото Boswellia sacra от поколения.

Облечен в елегантна кафява дишдаша, шейх Ахмед ни посреща с ръка на сърцето и сядаме върху одеяло под сенчестата корона на Boswellia sacra, чиито хартиени кори обвиват усукани, възлести клони. Синът му Салим ни поднася черен чай с канела, който къкри на огъня, и купа с мажин, местна закуска от сушено камилско месо. Вкусът е неочаквано фин, леко солен, леко опушен, с дъвчаща текстура като сушено говеждо месо, но подсладен с фурми и подправки.

Шейх Ахмед се подпира на бастун, за да се придвижи по скалистия терен, и с традиционно ръчно острие, наречено mengaf, започва да остъргва люспестата кора на дървото, правейки лека повърхностна рана. Под надраскването се показва яркозелен слой, а след него слой като слонова кост. Скоро започват да се появяват капчици бяла течност. „Това е тамянът“, казва Ахмед. Ще са нужни поне седем дни, за да се превърне в златиста смола върху дървото, след което шейх Ахмед ще събере кристалите. Boswellia sacra има почти свещен статут в Оман. „Преди, когато нямаше училища, пътища, коли, електричество, тамянът помагаше на хората да живеят добре“, обяснява Ахмед по-късно. „Разменяха го не само за пари, но и за дрехи, ориз и фурми.“

Днес ценната смола е защитена, както и дърветата, които я дават. Преди да разгледаме самия Салала, спираме на едно от най-важните места в страната: гората Уади Доука. Гледката на 4000 дървета Boswellia sacra е невероятна. Те се издигат като изваяни от вятъра скулптури в обширната пустинна долина. Заедно с останките от търговския пункт Шиср, пристанището Сумхурам от IV век пр.н.е. и пристанището Ал Балийд от VIII век, те формират обекта на световното наследство на ЮНЕСКО „Земята на тамяна“.

Смята се, че тамянът е изнасян от Южното крайбрежие на Арабския полуостров до бреговете на Древен Египет още около 3000 г. пр.н.е., но древната му история не го прави по-малко актуален днес и ароматната смола остава неразделна част от ежедневието в Оман. „Използваме го преди залез“, казва Ахмед, докато отново се качваме в колата. „Хората вярват, че прави дома безопасен от джинове (духове), но се използва и в лекарства, масла за коса и, разбира се, парфюми.“

Пристигаме в Салала в гъстата, задушна жега на следобеда. След като се настаняваме в Anantara Al Baleed Resort, се отправяме към крайбрежния сук Ал-Хафа, известен сред местните като Стария пазар на тамяна. Ахмед предлага да спрем в магазина на прочутата парфюмна познавачка Ум Муна. Бутикът, носещ нейното име, е открит преди три десетилетия и сега се управлява с помощта на дъщеря ѝ, Муна, която ни посреща топло на щанда. Вътре рафтовете от пода до тавана са препълнени със стотици бутилки с ароматни масла и парфюми.

Молим Муна да ни помогне да изберем бухур. Докато разглежда рафтовете, тя избира едно бурканче. „Това е сандалово дърво“, казва тя, приближавайки съда до носа ми, за да вдишам топлия, кремообразен аромат. За известно време потапям носа си в малки стъклени бурканчета с аромати на кардамон, роза и шафран. Муна запалва въглен в глинена купа, наречена мабхара, и поставя малко парченце бухур върху жаравата. Докато движи съда бавно в кръг, въздухът се изпълва с шафранов дим.

Вниманието ми се насочва към голяма купа с белезникаво-зелени камъчета. „Това е тамян Ходжари, най-добрият“, казва Муна. „Опитай“, настоява тя, като ми показва да го сложа в устата си. С неохота започвам да дъвча твърдата смола, която бързо придобива текстурата на дъвка, но с освежаващ вкус, напомнящ на бор.

Муна поставя парченце от златистия тамян Наджи в мабхарата, и сладкият аромат на шафран отстъпва място на нещо по-опушено, по-свещено. Това е богат, смолист, отличителен аромат – дървесен и цитрусов, с нотка на подправки – и напълно съответства на духа на тази страна. Представям си как точно този аромат е изпълвал въздуха преди 2000 години в древния пристанищен град Сумхурам, последната спирка по моя ароматен маршрут, който ме отведе от планините на Оман до бреговете на Арабско море.

Разположен високо над водата, обектът на световното наследство на ЮНЕСКО Сумхурам се намира на 40 км източно от Салала и някога е бил сърцето на търговията с тамян в Оман. Докато гледам надолу от укрепените му стени, виждам останките от сградите, в които някога се е съхранявал тамянът, преди да бъде натоварен и изпратен по тези вълни. Светът може да се е променил до неузнаваемост, но ценната златиста смола на Оман остава все толкова ценна.

Публикувано в Luxury Collection 2025 от National Geographic Traveller (UK).