Разбира се, много се зарадвах когато научих, че наши ученици са се окичили със злато и сребро на престижна международна олимпиада по математика. За пореден път наши деца са доказали колко са добри в тази материя и какви прекрасни треньори имат.
Споделих радостта си с моя приятел Ханс, германец, който живее от доста години в България. Тай ме поздрави, но не се изненадах от следващите му думи: „А би ли ми казал какво е националното равнище на обучението ви по математика. Май не е особено високо“.
Такъв е Ханс, прагматик, него изключенията не го интересуват много-много. И ми разказа как сме изгубили възможността германци да построят именно в България високотехнологичен завод, защото не ни достигат квалифицирани инженери и техници.
Ханс ми припомни един позабравен вече факт. По времето на соца на поредните летни олимпийски игри България винаги беше сред отличниците по брой на спечелените медали. На първо място беше Съветският съюз, следваше несъществуващата днес Германска демократична република и сред другите първенци идваше ред на нашата държава. Веднъж Ханс добави с леко иронична усмивка: „Целият свят знае за изумителния рекорд на Стефка Костадинова при скока на височина. Не знае обаче за равнището на вашия масов спорт. Май защото не е особено високо“.
И взе че ми каза факт, който буквално ме потресе. Един гимназист, син на негов приятел, учел в елитно математическо училище, но ходел и на частни уроци по... математика. „Не е възможно! – отвърнах аз. – Та нали там са само деца генийчета?“ Оказва се, че не едно и две деца вземали частни уроци.
Разговорът с този германец се прехвърли на тема частните уроци. Обясни ми, че в неговата родина такова нещо няма, докато в България учители дават частни уроци по какви ли не предмети. Това си е истинска индустрия, казва ми Ханс. Сива наистина, не се плащат данъци, нито пък се внасят отчисления за социални осигуровки. А хонорарите са от високи по високи. Чисти 80–100 лева на час, които влизат в джоба на преподавателя и никъде не се регистрират.
Верен на себе си, Ханс добави: „У вас много се говори за реформи. Искате да ги правите навсякъде – в образованието, здравеопазването, съдебната система. Чудесно е това, но защо тъпчете на едно място? Несъмнено причини много, но една сред тях е сивата икономика, възможността под масата да се получават пари от учители, лекари, съдии и прокурори. Кой от тях ще се откаже от доходите си, получавани на черно?“.
Ще узнаем ли някога отговора?
Вижте повече
